Нови правила за кредитите: Забраняват непоискани заеми и кредитни карти

Парламентът одобри на първо четене нови правила за потребителските кредити, които разширяват обхвата на защитата за кредитополучателите и въвеждат промени при определянето на разходите по заемите. Проектът на Министерския съвет получи подкрепата на 124 депутати. 64 гласуваха против, а 11 народни представители се въздържаха.

Според управляващите с новия закон правителството цели да защити хората със заеми и да прекрати създаването на нови фирми, които работят на ръба на закона. Опозицията обаче определи текстовете като „лобистки”.

Депутатите обсъждат нови правила за потребителските кредити

Една от основните промени предвижда годишният процент на разходите (ГПР) да не надхвърля петкратния размер на законната лихва при просрочени задължения в евро и друга валута. Това ограничение обаче няма да важи за заемите до три минимални работни заплати, изчислени към момента на отпускането им. За по-малките кредити се предлага отделен режим.

„Сега действащият закон не предоставя адекватна защита на тези, които търсят кредит, или по-скоро им предоставя такава само на хартия. Това е още по-лошо, защото създава една илюзия за сигурност, а на практика ги пуска по пързалката на дълговото робство. Тези дефекти обясняват огромния ръст на фирмите за бързи кредити, които в последните две-три години никнаха като гъби след дъжд”, заяви Константин Проданов от „Прогресивна България”.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС илюстрира опасенията си с конкретни цифри: „По предложния от вас вариант се показва, че ако хората вземат заем от 1860 евро за 12 месеца, при сега действащия закон те ще върнат 2240 евро. При вашия проект, внесен от Министерския съвет, ще върнат до 3720 евро. Тоест – над два пъти повече”.

Асен Василев също атакува текстовете. „Това, което казахте, е че искате да оставите да няма таван на ГПР-то и да може да отидете на 11 000% лихва за краткосрочните кредити, които са до три минимални заплати. Моят въпрос е: наистина ли смятате това да го допуснете, или ще се върнем на стария законопроект – максимум пет пъти законната лихва да е ГПР?”, запита той.

„Удряте най-бедните, удряте милион и половина българи, 90% от които взимат кредити до три минимални работни заплати. В момента ги смачквате. Удряте и премахвате тавана на наказателните лихви при просрочие”, допълни Цончо Ганев от „Възраждане”.

Законопроектът транспонира европейската директива от 2023 г. за потребителските кредити и обхваща заеми до 100 000 евро. В регулацията ще попаднат и част от краткосрочните кредити и овърдрафтите, безлихвените заеми, както и все по-разпространените услуги от типа „купи сега, плати по-късно”.

Предвиждат се по-строги правила при оценката дали клиентът може да обслужва задълженията си. Целта е да бъде ограничен рискът от натрупване на прекомерни дългове. Разширяват се и изискванията за информацията, която кредиторите трябва да предоставят в рекламите и договорите си.

Сред новите ограничения е забрана финансовите компании да отпускат кредит, който клиентът не е поискал. Няма да се допуска изпращането на предварително одобрени кредитни карти, нито едностранното увеличаване на кредитния лимит без изричното съгласие на потребителя. Предвижда се Комисията за защита на потребителите да поддържа отделни регистри на кредиторите и кредитните посредници.