Кристалина Георгиева призовава за повече мерки за ограничаване на дълга и регулиране на изкуствения интелект

Страните, както богати, така и бедни, трябва да предприемат по-бързи мерки за намаляване на дълга и ограничаване на нарастващото неравенство. Това заяви в сряда управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

По думите ѝ икономиките са изправени пред троен натиск - от бума на изкуствения интелект, голямото задлъжняване и сътресенията, предизвикани от войните в Близкия изток и Украйна.

„Пред нас стоят някои изключително трудни политически решения“, заяви Георгиева в реч в Сингапур преди есенните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица в Банкок.

„Посланието ми към отговорните за икономическата политика по света през следващата седмица ще бъде следното: не можем повече да отлагаме необходимите политически действия. Разполагате с необходимите инструменти - сега трябва да имате мъдростта да ги използвате“, каза тя.

Кристалина Георгиева: Войната удари икономиките в Персийския залив, възстановяване се очаква през 2027 г.

На срещите в Банкок финансовите министри и управителите на централните банки на 191 държави членки на МВФ и Световната банка ще обсъдят състоянието на световната икономика и стратегиите за поддържане на финансовата стабилност и устойчивия икономически растеж.

Георгиева отбеляза, че най-сериозните удари върху глобалното благосъстояние през последните години са били причинени от конфликтите в Близкия изток, Украйна и други региони.

В същото време прекомерната задлъжнялост се превръща във все по-голям проблем за богати държави като САЩ, Япония и Германия, както и за страните с ниски доходи. Те са изправени пред трудния избор дали да насочат средства към обществените услуги и социалната сфера, или да изплащат тежки задължения в условията на високи лихвени проценти, посочи Георгиева.

Тя предупреди и за рисковете, свързани с бързото разрастване на капацитета на центровете за данни, необходими за развитието на изкуствения интелект. Този процес допринесе за достигането на рекордни нива на цените на акциите на много пазари и подкрепи силния икономически растеж, въпреки високите енергийни разходи, свързани с войната с Иран.

Инвестициите в изкуствения интелект вероятно ще надхвърлят относителния мащаб на разходите за изграждане на железопътни линии, електроенергийни мрежи и телекомуникационни мрежи.

„Независимо дали го обичаме, мразим или се страхуваме от него, изкуственият интелект вече е тук и бързо се превръща в ключов фактор за икономическите перспективи на отделните държави в световната икономика“, заяви Георгиева.

Кристалина Георгиева: Изкуственият интелект може да удари пазара на труда като цунами

Бумът в изграждането на инфраструктура за изкуствения интелект подкрепя силните корпоративни печалби, но същевременно допринася и за по-висока инфлация. По думите на Георгиева обаче има забавяне между мащабните инвестиции и момента, в който ползите от изкуствения интелект започват да се проявяват.

„Ако печалбите се окажат по-ниски от очакваното, високата задлъжнялост на големите технологични компании и огромните и нарастващи глобални инвестиции в американски акции могат да превърнат едно разочарование в мащабен шок“, предупреди тя.

Седем от първите десет държави по обем на търговията, свързана с изкуствения интелект, се намират в Азиатско-тихоокеанския регион, където делът на световната икономическа активност е нараснал до 43% спрямо 25% през 1991 г. - когато за последен път срещите се проведоха в Банкок.

Докато Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван и други държави със силно развити технологични сектори се възползват от бума на изкуствения интелект, за повечето останали страни ефектът е ограничен, отбеляза Георгиева. По думите ѝ това допринася за увеличаването на икономическото неравенство. Изкуственият интелект също така увеличава търсенето на енергия, което допълнително повишава цените на горивата, торовете, храните и други основни суровини.

Кристалина Георгиева: Световната икономика върви към растеж от около 3% през 2026 г.

Георгиева призова държавите да ограничат публичните разходи и при необходимост да повишават цената на заемите, за да овладеят инфлацията, като същевременно защитават най-уязвимите групи от населението.

Необходими са политики за ефективно регулиране на изкуствения интелект и за преквалификация на работниците, както и мерки за по-гъвкави пазари на труда, насърчаване на предприемачеството и подобряване на енергийната сигурност, заяви Георгиева.