Високите цени на тока и газа удрят производството - кой ще поеме щетите

Рекордното поскъпване на електроенергията и природния газ за небитовите потребители поставя българските производствени предприятия в тежка неконкурентна позиция на европейския пазар. Липсата на навременна държавна подкрепа създава риск от затваряне на фабрики, съкращения на персонал и пренасяне на енергийните разходи в крайните цени на стоките за гражданите. „Днешната цена на електроенергията е 320 евро на мегаватчас, докато за същия месец за миналата година тя беше с 85% по-ниска”, коментира изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов в предаването „Здравей, България” по NOVA.

По думите на Добрин Иванов котировките на електроенергията за бизнеса са ескалирали рязко през последната седмица, след като през септември средната стойност е била под 200 евро за мегаватчас. Според него на европейския пазар в сегмента „Ден напред” цените варират около 300 евро, но в страни като Гърция електроенергията се търгува значително по-евтино – около 248 евро за мегаватчас, заради работата на газови централи и по-ниски разходи за квоти.

Война срещу веригите или реален контрол: Икономисти разкритикуваха проверките за цените

„Ако не се задейства компенсационен механизъм, тази висока цена ще бъде калкулирана в крайната цена на стоките и услугите, а бизнесите, които произвеждат борсови стоки и не могат да я начислят, просто ще фалират”, заяви Добрин Иванов. Той поясни, че фючърсите показват спад в цените едва в началото на 2027 година, но пазарната прогноза се променя бързо и нивата могат да останат трайно високи.

Синдикатите също подкрепиха искането на работодателите за спешна промяна на модела за подпомагане. „Сегашният механизъм компенсира с десет месеца закъснение, което е извън всякакви възможни реакции за овладяване на цените”, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Димитров посочи, че външни фактори като военните действия в Близкия изток, напрежението около Черно море и сезонният есенно-зимен фактор движат пазара нагоре. Според него високата цена автоматично генерира допълнителни приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, откъдето парите трябва незабавно да се връщат към индустрията за компенсации, а не да се използват за запълване на бюджетни дефицити.

Във връзка с подготвяната финансова рамка за 2027 година президентът на КНСБ изрази несъгласие с предвиденото 5-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор. „Тези пет процента са най-сериозният проблем в бюджета, тъй като кумулативната инфлация за годината е седем-осем процента и реално хората ще обеднеят”, заяви Пламен Димитров. 

⇒ Гласът на реалния бизнес: Ситуацията става страшна, в Турция токът е 50 евро

Последиците от енергийния скок вече се усещат пряко в структуроопределящи за икономиката предприятия. Ситуацията става страшна и не е просто тежка, тъй като само за година токът за индустрията се е увеличил близо три пъти, като от 120 евро през миналия октомври днес достига 320 евро на мегаватчас. Това заяви прокуристът на „М+С Хидравлик” АД Владимир Спасов.

По думите му в съседна Турция промишленият ток струва около 50 евро за мегаватчас, а за битовите потребители у нас цената е 75 евро, което означава, че българската индустрия плаща над четири пъти по-скъпа енергия от домакинствата. Спасов подчерта, че основните им глобални конкуренти в Китай и САЩ работят при три до четири пъти по-ниски енергийни тарифи.

„Само от разликата в цената на тока спрямо предходния месец себестойността на нашата продукция се повиши с 3%”, обясни Владимир Спасов. Той предупреди, че това води до свиване на печалбите, замразяване или преосмисляне на инвестиционните планове и намаляване на годишните бонуси за работниците.

Относно инвестициите във фотоволтаици Спасов коментира, че слънчевите панели покриват най-много 20-25% от нуждите на едно голямо производство и няма как да спасят бизнеса при текущите борсови нива. Той определи държавната програма за компенсации с десетмесечно закъснение като напълно безпредметна, тъй като за толкова дълъг период производствените предприятия рискуват реален фалит.

Целия разговор гледайте във видеото.