Сдружение „Онкоболни и приятели” (Бургас) - финалист в ПРОМЯНАТА 2015/2016

Тя и екипът й вярват, че ПРОМЯНАТА е в иновативната превенция. Какъв е проблемът, с който са решени да се справят, открили ли са вече вярното решение и как ще донесат ПРОМЯНАТА и по-добро бъдеще за децата в България? Представяме ви Цонка Тодорова от Сдружение „Онкоболни и приятели" (Бургас) – един от финалистите в най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change ПРОМЯНАТА 2015/2016.

До 24 ноември можете да гласувате за един от петимата финалисти в ПРОМЯНАТА. Вижте кои са останалите социални предприемачи и как можете да подкрепите техните проекти тук.  

Коя е Цонка?  
Медицинска сестра съм. Работих в онкодиспансера в Бургас. През 1987 г. по ирония на съдбата ме диагностицираха с рак на гърдата. Бях на 30 години. Тогава беше много трудно, не се говореше открито за болестта. През 2009 ми откриха друг вид рак на втората гърда. Минала съм през дълги и тежки лечения – операция, две лъчетерапии, осем химиотерапии и 5 години хормонална терапия. Тези лечения доведоха до редица странични ефекти. Имах късмета след втората операция да посещавам групова психотерапия по програма на АПОЗ на Ж. Адърска. Това ме спаси и ми даде много, до голяма степен формира това, което съм сега. Аз съм председател на сдружение „Онкоболни и приятели“. Моят опит от дългогодишния ми живот с рака ми помага в сегашната ми дейност.

Как би описала себе си с три думи?
Боец и победител. Не се отказвам никога, колкото и трудни да са битките и победата е моя винаги. Господ ме обича.

С какво си спомняш първата си среща с децата и младежите, които са под един покрив с рака?
Първите деца под един покрив с рака, които видях, бяха в моя дом, под моя покрив, моите деца и моя рак. Бях много изплашена и не знаех какво да им кажа, затова не казах нищо. Но те усещаха, че нещо не е наред, виждаха сълзите ми, а страхът бе нажежил атмосферата вкъщи до опасно червено. Трябваше да съм непрестанно в роля на щастлива майка и това ми тежеше, защото бях лош актьор. Когато станаха големи един ден им разказах всичко и камък ми падна от гърба.

С какво вашият дневен център е различен?
Нашият дневен център е за възрастни. Тук предлагаме пакет от безплатни услуги за онкоболни и близките им. Разполагаме с апарат за лимфодренаж и детоксикатор, провеждаме групова психотерапия и индивидуални кризисни ситуации. Имаме Йога практика, адаптирана за хора с нашите заболявания, провеждаме арт терапия и фамилни консултации. Нашите арт ателиета са любимо място, където се събират наши членове. Имаме договорени безплатни прегледи с кардиолози и съдов хирург в модерна водеща болница. Винаги сме на разположение за правни, здравни и други консултации. Ние спечелихме наградата на БЦНП за най-социален бизнес план и в момента към сдружението работи СП за изработване на кукли и сувенири от текстил. В него работят 6 жени с ТЕЛК. Идеята е да се самоиздържаме, тъй като се финансираме от дарения и това не ни дава устойчивост. Благодарни сме на Община Бургас, че ни е отпуснала субсидия и ни осигурява прекрасен и просторен офис.

На какво искаш да научиш децата, които идват при вас?
Нашият офис е любимо място и за нашите деца. Те с удоволствие се включват в арт ателиетата, активни са в благотворителните събития и празненства. Те са отворени и лесно се приобщават. Това, което искам да направим е да им създадем здравословни навици за цял живот. Всички знаем, че тези навици се изграждат в детска възраст и остават за цял живот. Научат ли се да се хранят здравословно, да се грижат за своето физическо и емоционално здраве, да са отговорни към профилактичните прегледи, развият ли умения и таланти, те ще станат отговорни и уравновесени млади хора с отговорност за здравето си.

Идеята, желанието или уменията са най-важното в твоята работа?
Умението, желанието и идеята са тясно свързани и важни при дейността ми.

В днешния свят на високи технологии как виждаш бъдещето на това, което правиш? 
Ужасяващо е, че в днешния свят на високи технологии човешкият фактор, човечността като цяло се обезличава. Мисля, че винаги ще има нужда от приятелска ръка и рамо. Споделената радост или сълза винаги ще ни връщат към човешката ни същност.

Ако имаше магическа пръчка, какво щеше да направиш с нея?
Ако имам тази магическа пръчка ще направя хората отговорни, добри и обичащи се.

Каква беше детската ти мечта?
Исках да стана адвокат.

А за какво мечтаеш днес?
Мечтая да остарея и тогава да напиша книга за всичко, което може да се случи в един живот.

Любимата ти детска играчка беше...?
В ония  години нямахме много играчки, а играехме на игри. Любимата ми игра беше народна топка, бях много добра.

Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?
Всеки трябва да знае, че няма невъзможни неща и няма начин да няма начин, всичко е в мотивацията.