Фирмите за преработка на диви гъби не разполагат с лаборатории за анализ

Предприятията за преработка на диворастящи гъби у нас не разполагат със специализирани лаборатории, в които да изследват коя гъба е отровна и коя - не. Селекцията се прави на око. Това установи екип на Новините.

След последните случаи на натровени хора, лицензираните фирми са ограничили изкупуването. Те взимат само 15 вида гъби от всичките 2000 разновидности, които се срещат в българските гори.

Във Велинградския регион стотици безработни семейства се издържат с брането на диви гъби. Георги Иванов е от село Дорково и всяка сутрин става в 4 ч., за да поеме към гората.

„Днес съм изкарал 10 лева. Аз ги познавам. Просто от 20 години се занимавам с това нещо. Аз не мога да я объркам. С това си изхранвам децата и жената. С това се препитавам", разказа  ни той.

Набраните гъби Георги предава в пункта в близкия град Ракитово. Той е един от 330-те лицензирани от Агенцията по храните у нас. Собственикът му е притеснен, защото от скоро в района са се появили незаконни изкупвачи, които не само подбиват цените, но и не различават гъбите.

Самите преработватели фирми признават, че преценката за всяка гъба е субективна. Прави се на око. Първо се разчита на познанията на берача, след това на контрола в изкупвателния пункт и на трето място на човека, който приема гъбите в завода.

„След това гъбите отиват за преработка от друг екип, която е четвъртата инспекция и накрая имаме пета инспекция преди продажба, минават още т.нар. последен контрол", обясни Юлиян Колев - председател на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби.

Той подчерта, че досега не е имало случай отровна гъба да е попаднала в търговската мрежа, след като е минала през тези предприятия и изкупвателните пунктове.

Берачите на горски гъби се оплакаха, че прекупвачите отскоро са завишили контрола, но и драстично са намалили изкупните цени.

Репортер: Благой Бекриев