Като млад патриарх Максим е служил три години в русенския храм „Успение Богородично”

Русе скърби за патриарх Максим. Дунавският град е тясно свързан с частица от живота на патриарха. Дядо Максим остави три години в служба на църквата в русенския храм „Успение Богородично”. Това се случва след като той завършва Софийската духовна семинария.


„Той е бил тук като счетоводител и църковен певец на нашия храм. А това е времето 1935 – 1938-ма година като млад богослов. Първите стъпки на младия богослов започват тук”, заяви пред камерата на Нова отец Марин.


През 1947 г. бъдещият патриарх вече е архимандрит и в продължение на три години работи в Доростоло-Червенската митрополия.


Свещениците в църквата разказват за Дядо Максим със сълзи на очи. Спомнят си, че винаги с любов питал за „Успение Богородично” и я наричал „моята църква”.


„Аз няма да забравя преди няколко години, навръщане от Силистра минаха със синодалния кортеж. Дядо Максим горещо е пожелал да види храма „Света Богородица”. Той чак се просълзи от умиление, като разбра, че се казвам и аз Марин. Прегърна ме, целуна ме и каза: "Ей, Марин ли се казваш?". Влезе в канцеларията, където имаше някаква линийка. От негово време беше останала. Беше написано неговото име - Маринчо, на нея”, продължава разказа си отец Марин.


Свещениците в храма разказват, че патриархът е устоял на преломите на времето не с хитрост и политически интриги, а с отдаденост към народа и с молитви за благото и благополучието на Българи.


В храма извършиха заупокойна молитва за душата на патриарх Максим.


Репортер: Олга Василева