Български рап извън България звучи като виц, но в него има жестока поезия и прекрасни думи...
В първата събота на 2013 г. социалният ъндърграунд “Отечествен фронт” прави сравнение между американския и българския рап.
„Нищо не разбирам от рап, а когато аз не разбирам едно нещо, веднага отивам да го снимам – или пращам някой да го снима”, разказва Мартин Карбовски.
„Български рап извън България звучи като виц, но въпреки това в него има жестока поезия и прекрасни думи за онова, в което живеем. Повод взехме от Кулио – знакова фигура в рапа, със знаковата песен “Гангстерски рай”. После сравняваме Кулио с неговия български аналог – Господин 100 кила. Но това не е предаване за специалисти – това е супата, в която живеят и плуват децата ви”, допълва водещият.
Музика на гетото или музика на протеста? Или музика на тези, които искат да забогатеят? Или музика на тези, които искат да се правят на интересни? При добро отношение рапърите могат да се приемат за съвременни поети. Еминем е велик, Тупак е изключителен - те са тъжни и обикновено не забогатяват достатъчно и накрая умират от куршуми и наркотици. Фифти сент казва: „Стани богат или умри, докато се пробваш!” Тупак пък твърди друго: „Аз срещу целия свят”. В рапа има бунт – бунтът да си бандит като Ванко 1, да си дисидент като Шамара или просто шумно да мразиш майка си като Еминем...
„Нищо не разбирам от рап и само наблюдавам. Мога да ви кажа какво виждам – докато в Америка черните стават президенти, тук белите пеят на негърски”, коментира Карбовски. “Всяко поколение има своя ругатня към живота, всяко поколение има своя отрова и своя музика. От този първичен бульон, от супата, в която живеят децата ни, се раждат понякога красиви неща. И обикновено остават трупове. Някаква последователност от недоволство, бунт и труп. Което е смисълът на живота – повечето хора, знаете, оставят след себе си само своя труп и нищо, ама нищо друго”.
„Отечествен фронт”, събота, 5 януари 2013 г., 18:00 по Нова телевизия
