Това сочи анализ на консултантска компания, който се позовава на справка в Централния кредитен регистър
18 процента или всеки пети българин, който иска да вземе банков заем, е с лоша кредитна история. Това сочи анализ на консултантска компания, който се позовава на справка в Централния кредитен регистър.
Ако за последните шест месеца процентът на клиентите с проблеми в кредитната история се е движил между 13 и 16%, през март той се е повишил с два пункта или до 18 процента.
Павлета Ханджиева има дългове по осем кредита. Седемте са от така наречените бързи заеми, където лихвите са многократно по-високи. Осмият е теглила от банка.
Жената е пенсионерка, но се налага да работи на две места, за да си връща заемите. Това, което я е принудило да вземе толкова кредити, е липсата на средства – „не можеш да си изплащаш ток, наем, парно”, обяснява жената.
Павлета решава да изтегли нов кредит от банка, за да рефинансира с него заемите си, но й отказват, защото в кредитния регистър фигурира като длъжник.
В Централния кредитен регистър на БНБ се съхранява информация за всеки, който някога е теглил заем. В нея се вписват всички кредити - от банкови и небанкови институции, както и плащания на лизинг.
„Тази история се пази пет години, така че те трябва в един период от пет години след тази кредитна история да са изключително добри, да станат редовни в обслужването на кредита си, да обслужват вноските навреме”, обясни кредитният консултант Тихомир Тошев.
Така, ако иска да изтегли нов кредит, Павлета ще трябва да изчака да мине този срок. През това време няма да й бъде отпуснат нов заем, докато не изплати старите си задължения.
Според Павлета реален начин да бъде решен нейният проблем е и у нас да се въведе така нареченият личен фалит за физическите лица.
По законови текстове за личния фалит вече се работи. Не е ясно обаче кога текстовете ще стигат до пленарната зала в парламента.
