Бойко Борисов и Иван Искров. Снимка: архив БГНЕС
Управителят на БНБ отговори на критиките на Борисов
„Радвам се, че темата за банковата група КТБ и нейното решаване е във фокуса на политик като Вас, когото уважавам като държавник и лидер на политическа партия. За мен, като управител на БНБ, също е изключително важно взимането на най-доброто решение относно КТБ”. Това се посочва в отговор на управителя на БНБ Иван Искров на разпространено вчера отворено писмо на лидера на ГЕРБ, в което Искров бе обвинен от Бойко Борисов в „прибързани и противоречиви изявления” по темата.
„С оглед на особената обществена чувствителност по темата си позволявам да взема отношение към поставените във Вашето отворено писмо въпроси, въпреки че то не е получено официално в БНБ. Правя това чрез вече избраната от Вас публична епистоларна форма на комуникация”, казва управителят на централната банка.
Искров отбелязва, че всички изявления относно КТБ, още от първия ден на специалния надзор, са от името на Управителния съвет на БНБ, който е легитимният ръководен орган на централната банка и взема управленските решения. По думите му решенията по казуса „не само не са прибързани и противоречиви, но и винаги ясно са обяснявали предприетите и предстоящи действия”.
„За жалост, противоречиво бе поведението на политически субекти, довело до невъзможност възобновяването на дейността и отварянето на КТБ за работа с депозанти и клиенти да се случи на 21 юли 2014 г., каквото бе желанието на централната банка”, коментира още Иван Искров.
„Тук трябва да напомня, че единственото мое персонално обръщение – изключение от посоченото институционално правило – бе публично заявената ми готовност до председателя на 42-ото Народно събрание да подам оставка като управител на БНБ”, посочва Искров.
„За съжаление, усещане за непредвидимост има и то се генерира от многократната промяна в становищата на редица публични фигури, сред които политици и експерти. Напоследък то дори се задълбочава от хаотичните изяви на различни групи за натиск, преследващи разнопосочни частни интереси. Трябва да се знае, че законодателството не позволява такива групи за натиск – без значение дали произлизат от синдикални, работодателски или други среди – да вземат управленски решения в областта на централното банково дело и банковия надзор. Отговорността се носи от БНБ и затова централната банка е много внимателна в своето публично говорене и срещи – именно защото носи отговорност. Обратното също е вярно – колкото по-приказливи са различните самоназначили се „комитети за КТБ”, толкова по-малко отговорни са те”, казва още Иван Искров.
Управителят на БНБ отбелязва, че банката ще обърне изключително сериозно внимание на желанието на сегашните акционери на КТБ, заявили интерес да се включат в оздравяването на КТБ в рамките на закона. Обръща внимание обаче, че в изявените досега желания основен акцент е поставен върху осигуряването на държавна помощ.
„Такова решение е в правомощието единствено на правителството и Народното събрание на Република България. БНБ може активно да участва с техническо подпомагане във формулирането на такова решение, но не и да го вземе самостоятелно”, категоричен е Искров. „Какъвто и вариант за оздравяване и отваряне на двете банки да бъде избран оттук нататък, той минава през решение на правителството и на следващото – 43-то Народно събрание, а не само през централната банка. Единствено консолидирана политическа подкрепа за бързи и координирани действия може да ограничи риска от увеличаване цената на оздравяването на банковата група КТБ”, посочва управителят на централната банка.
