Те са най-ниски от 15 години насам, сочат данни на БНБ
Рекорден спад на лихвите по депозитите, показват последните данни на БНБ. Средните лихвени проценти са най-ниските от 15 години насам.
От година и половина българите имат повече заделени пари, които обаче се множат по-бавно. Средно банките предлагат 1,89% лихва върху депозитите. През 2000 г., откогато е статистиката на БНБ, спестяванията са били олихвявани с между 4 и 5 на сто. Според икономисттите причината за ниските лихви е, че банките са натрупали прекалено много ресурс, а не отпускат достатъчно кредити. Според математиците - българинът е метафора на мишка със сиренце – гризачът яде толкова, колкото стомахът й може да побере. Ако парите са сиренето - харчим ги, докато заситим нуждите си.
„Хората с малки доходи обедняват и нямат възможности да спестяват. Напротив - там работи един механизъм, че трябва да вземат заеми, за да преживяват”, обяснява проф. Николай Витанов.
Статистиката на БНБ вероятно е повлияна първо от гръцката криза, защото колкото и да е наивно да вярваме, че техните пари идват у нас, все нещо е дошло, обясняват експертите. И второ: вероятно част от депозитите са пари на българи, които работят в чужбина и дистанционно издържат близките си.
„Така се получава бреме за банките. Те имат един ресурс при себе си, но не го отпускат като кредитиране и в един момент тези спестявания се явяват разход”, обяснява финансовият анализатор Десислава Николова.
Следват ниските лихви по депозитите. Ако преди година сме вложили за 12 месеца в банка 10 хиляди лева, вземем предвид средния за пазара лихвен процент върху депозитите по данни на БНБ и отчетем инфлацията, която през последната година е дефлация, излиза, че бихме получили 213 лева отгоре.
Възможност за инвестиране има за големите спестявания - например борсова търговия, фонд, който да оперира с парите ви и да печелите от дивиденти или структуриран депозит. Защото математиката учи, че парите обичат движението, а не застоя.
