В началото на предизборната кампания все повече хора заявяват, че ще гласуват

Кандидатите за президент на ГЕРБ и БСП – Цецка Цачева и Румен Радев - имат най-големи шансове да стигнат до балотаж. Същевременно със 7% са се увеличили желаещите да участие в изборите. Това сочи социологическото проучване на „Алфа Рисърч”, проведено между 8 и 13 октомври 2016 г. сред 1025 пълнолетни граждани, чрез пряко интервю по домовете на анкетираните. То се реализира със собствени средства на агенцията.

По темата

Според проучването на „Алфа Рисърч” е трудно да се каже дали мобилизацията на гласоподавателите се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души. С най-висока мобилизация за момента са привържениците на левите партии – БСП, АБВ, "Движение 21". Колебание има сред симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност – между кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев, сочи още проучването на „Алфа Рисърч”. Сред твърдо решилите да гласуват Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9%  - 29.3% срещу 21.4%.

На трета позиция се очертава да е Красимир Каракачанов, който за момента събира вота на 8.7% от гласуващите, следван от Ивайло Калфин – 6.8%.

Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Трайчо Трайков (5%), Татяна Дончева (4.5%), Веселин Марешки (3.3%). Традиционният участник в избори Жорж Ганчев и излезлият от НФСБ Велизар Енчев събират малко над 1%. С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер Пламен Орешарски.

Освен оспорвания балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула. Подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация.

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията „Не подкрепям никого” събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът ѝ не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият ѝ ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към „не подкрепям никого” избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии – Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% - 6%, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Цецка Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в Реформаторския блок и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайчо Трайков.

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Румен Радев, но останалите – към Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. Аналогична е ситуацията при Патриотите, чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Цецка Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от Реформаторския блок, докато мнозинството от подкрепящите Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Татяна Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Румен Радев.

Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или „Не подкрепят никого”.

Настоящото изследване е проведено в периода 08 – 13 октомври 2016г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Ако станете свидетел на изборно нарушение, сигнализирайте ни! ЕКИПЪТ НА „РАЗСЛЕДВАНЕ“ ОЧАКВА ВАШИТЕ СИГНАЛИ ТУК. Не се колебайте да ни изпратите и снимки и видеоматериали.