„Алфа Рисърч”: Всеки пети смята, че България се е справила много добре с Европредседателството

Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС, подобрен имидж на страната, основен фокус върху европейската перспектива пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите приоритети – това са основните изводи от националните представителни проучвания на Алфа Рисърч, проведени през декември 2017 и юни 2018г., които сравняват очакванията преди и оценките след края на председателството.

Почти всеки втори български гражданин заявява, че е получил достатъчно информация през тези шест месеца – ръст от 10 на сто спрямо навечерието на Европредседателството. Хората с по-високо образование и в активна възраст от големите градове виждат повече възможности за себе си в ЕС. Точно те най-много са търсили и получавали информация. По-високото образование дава повече възможности, а информацията разширява тези възможности.

Трите сфери, в които българите са получили най-много информация са: Интеграция на Западните Балкани (49% - ръст от 19 пункта спрямо декември), приоритетите на българското председателство ( 29% през декември- 31% през юни), културни събития през този период (11% през декември - 19% през юни). Сравнението ясно показва, че от гледна точка на общественото мнение най-силният информационен акцент е поставен върху Западните Балкани и това до голяма степен определя прочита и оценките за цялото Председателство.

Оценките за напредъка потвърждават този извод - за сънародниците ни най-големият напредък е при най-силният фокус. 55% са на мнение, че страната ни е постигнала напредък по темата Европейска перспектива за Западните Балкани. Почти всеки трети смята, че има напредък и по темата Бъдещето на Европа и младите хора. По-слабо видими или по-взискателни са гражданите по отношение на сигурността и стабилността (27%) и цифровата икономика и умения на бъдещето (19%).

В отговор на въпрос за един основен приоритет, който да бъде продължен по време на австрийското председателство, се запазва йерархията в значимостта, но позициите на първите три теми силно се сближават: Западни Балкани – 34%, Бъдеще на Европа и младите хора – 29%, Сигурност и стабилност в единна Европа – 27%. Може да се смята, че тези нагласи са своего рода червена лампа от страна на общественото мнение, че ако българските усилия и постоянство по темата Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат загубени.

Умерените очаквания през декември към подготвеността и начина, по който ще се справи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в категорично позитивни оценки в неговия край. Мненията подготвена - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Т.е. в съотношение 4:1, българите изразяват удовлетвореност от подготвеността на страната и участващите екипи.

Всеки пети смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните мнения са общо 13%, от които само 1% са с оценка „много лошо“. Всеки десети по-скоро скептичен или колебаещ се през декември гражданин е променил през юни оценката си към положителна.

Сферите, за които общественото мнение смята, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно можем да ги разделим на три групи. Безспорният фаворит и тук са Балканите – конкретни стъпки към постигане на по-голяма свързаност между държавите от региона виждат 35%. Втората група се формира от пряко засягащи България теми, като премахване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, защита на българските превозвачи, присъединяване на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат напредък. И третата група обхваща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младите хора, цифрова икономика, където между 18-20% смятат, че има развитие.

Основните ползи за България от ротационното председателство гражданите виждат в: повишен международен престиж и признание (44%), повишена популярност и интерес от страна на европейски граждани (30%), икономически ефекти от ръста на посетители (22%). По-сериозна е резервираността на общественото мнение относно цялостните дългосрочни ефекти вътре в страната – промяната в самочувствието на българските граждани и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.