Коронавирусът засили икономическата тревога сред хората, сочат данните на социолозите

Новата политическа ситуация в страната доведе до спад в подкрепата за двете основни партии. Процентът на искащите предсрочни избори е висок, но последните месеци не расте повече. Коронавирусът предизвика икономическата тревога още преди протестите. След това се установи на новите си по-тревожни нива. Скоро ще стане ясно дали цялостното „зацикляне“ е „плато“ преди успокояване или е „стъпало“ към още по-негативни периоди. Нещата около коронавируса са трудни за предвиждане. Всичко това ще влияе и на доверието в институции. Това е обобщението на социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца. Данните са от редовните ежемесечни независими изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, включително и последното изследване „лице в лице“ между 1 и 9 октомври.

Подкрепата за основните политически формации е по-ниска отколкото беше преди и на практика е еднаква при БСП и ГЕРБ, сочи изследването на „Галъп”. Според социолозите двете партии се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% подкрепа. Преди началото на протестите са се движели между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%, сочат още данните на „Галъп”. Все повече анкетирани отговарят „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ - 37,6% през този месец. Според социолозите това е знак за отдалечаване на хората от политиката. 

Наблюдава се търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високата подкрепа а „Има такъв народ“, която, според „Галъп”, е стигнала до 8,6% от всички имащи право на глас. 

Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи. Например, една от формациите, които кампанират активно в тази тема, е именно „Има такъв народ“.

Подкрепата за ДПС остава стабилна и дори показа белези на укрепване в хода на протеста - 6,9% от всички имащи право на глас. 

Повишила се е и подкрепата за „Демократична България“. Преди тя беше 2-3%, след което стигна до 6%, а след това показва белези на ерозия и падна до 5% през октомври, сочат още данните на  „Галъп” . Най-сероизна тежест за тези по-добри резултати има „Да, България“. 

Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И продължава да се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас. Това според социолозите значи около 140 000 потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване.

"Обединените патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС. Засега не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 000 потенциални гласа.

„Воля“ също не се е повлияла особено. Самостоятелното й влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 000 гласа.

Социолозите подчертават, че не всички гласоподаватели са еднакво „твърди“ и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, „финалният спринт“, който различните формации могат да направят.

От останалите формации засега никой няма видим „отскок“, но е възможно да има „скрита“ подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.

В началото на протеста искането за предсрочни избори се споделяше от над 40%, а повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации. 

Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни нива. Тези тревожни нива са отчетени за пръв път през юли. Изследването през юли бе проведено почти изцяло преди първите сериозни протести, така че данните отразяват само икономическите очаквания, повлияни явно от ситуацията с вируса и все още без политически „примеси“. Октомврийските данни пък вече показват посоката. Политическата нестабилност обикновено влияе допълнително на масовите очаквания за стопанството, но през октомври се вижда, че засега тя не е успяла да задълбочи тревогата. Няма обаче и осезаем спад в тревогата, а отново „стъпало“ или „плато“.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.

Като цяло, очакванията за финансите на домакинствата, засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Отново трябва да се направи уточнението, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Последното изследване е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си