Снимка: iStock
Променитe са внесени от шестима депутати
Депутати от ГЕРБ пренаписаха предложенията си за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се създава фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. Променитe са внесени от шестима от депутати на партията, начело с Красимир Ципов и Анна Александрова, предаде Dariknews.bg.
Първата е свързана с начина на избиране на този прокурор, както и с това, че той ще разследва не само обвинител №1, но и заместниците му. ГЕРБ се отказват от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. и на съдиите.
Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи.
Друга важна промяна е мнозинството, с което ВСС ще избира прокурора, разследващ главния. Въвежда се изискване за поне 15 гласа от общо 25 членове на съвета. „По този начин в избора му ще бъдат ангажирани и членовете на съдийската колегия на ВСС“, обясняват авторите на предложенията между първо и второ четене, тъй като прокурорите (заедно с обвинител №1) са общо 11, т.е. за да има избор, ще трябва подкрепа и от съдии.
Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.
Освен това ГЕРБ предлагат и по-кратък мандат на прокурора, разследващ главния. Първоначалната им идея беше той да е 7 години, но сега е за 5 години.
Има и друга промяна, свързана със статута на този нов обвинител. От ГЕРБ предлагат в ЗСВ да се запише, че след края на мандата му той „се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по – висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт“. „По този начин допълнително ще се гарантира независимостта на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, тъй като ще може съобразно неговото желание да се върне на длъжността, която е заемал, или да се назначи за прокурор или съдия в равен по степен орган на съдебна власт или за прокурор или съдия в орган на съдебната власт с една степен по – висок от органа, в който е работил преди избора“, обясняват вносителите. Т.е. след края на мандата си, ако поиска, прокурорът ще може да излезе от системата на държавното обвинение и да стане съдия.
Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство. В нов чл. 213а в НПК се предвижда, че това постановление на прокурора по разследването срещу главния прокурор подлежи на обжалване пред Специализирания наказателен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася с определение.
При отмяна на постановлението съдът може да дава само мотивирани указания за прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора. Освен това при отмяна на постановлението съдът ще указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
Това определение може да се протестира от прокурора и да се обжалва от пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред Апелативния специализиран наказателен съд. Той се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
Съдът може да отмени повторно постановление за отказ само когато дадените указания не са изпълнени.
За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.
