Снимка: iStock
Те включват нападателни оръжия и отбранителни сили
Руският президент Владимир Путин нареди ядреният арсенал на страната да бъде поставен под специален режим на готовност. Като причина за това той посочи „агресивното поведение“ на НАТО и наложените санкции срещу Москва.
Според нареждането на руския президент в боен режим от вчера са т.нар. „сили за сдържане“, които включват нападателни оръжия и отбранителни сили. Сред нападателните оръжия са ракети и авиационни комплекси с междуконтинентален обсег, бомбардировачи, подводници, кораби и морска ракетна авиация. Под специален режим на бойно дежурство е и руският ядрен арсенал.
Песков: Не търсете двоен смисъл в думите на Путин за силите за сдържане
Официално признатите ядрени сили по силата на Договора за неразпространение на ядрени оръжия са пет - Съединените американски щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Други държави, за които е ясно, че разполагат с ядрен арсенал, макар и да не са част от официалния „Ядрен клуб“ са Индия, Пакистан и Северна Корея.
Част от последните ядрени опити в края на миналия и началото на новия век са извършени именно от тези три държави. „Усмихнатият Буда“ е кодовото име на първия индийски ядрен опит през 1974 г. Пакистан тества своето оръжие за първи път през 1998 г. Ядрените опити на Северна Корея през новия век пък са шест, първият от които е през 2006 г.
Въпреки че Украйна не разполага с ядрено оръжие, тя е сред страните с най-много атомни реактори в света. На нейна територия са разположени 15 работещи реактора. Повече от нея имат само шест държави, сред които и Русия. Според министъра на екологията Борислав Сандов на този етап ядреният комплекс на Украйна не е застрашен от руската инвазия.
Путин разпореди привеждане на силите за ядрено възпиране в състояние на специална готовност (ВИДЕО)
„На този етап няма увредена инфраструктура на ядрения комплекс, но има повишено радиационно ниво в района на Чернобил заради преминаването на тежки машини“, каза той.
От Агенцията за ядрено регулиране обясниха, че колебанията в приборите около Чернобил се дължат на радиоактивен прах в минимални количества. И добавят, че изменения в радиационния гама фон в България не се наблюдават.
„Няма силен вятър, който може да доведе това замърсяване или поне сериозна част от това замърсяване“, посочи Сандов.
По думите на бившия военен министър Красимир Каракачанов опазването на украинските атомни реактори е ключово за сигурността в Източна Европа.
„Там, където има ядрени реактори, опасността от това при военни действия да се стигне до подобни крупни аварии, каквито помним покрай Чернобил, е съвсем реална“, смята той.
Каракачанов предположи, че ядрена война в 21 век е малко вероятен сценарий.
„Ако можехме да кажем до преди пет дни, че на 100 процента имаше нулева опасност от ядрен конфликт, сега опасността е един процент. Би трябвало здравният разум да надделее. Надявам се това да е блъф“, коментира той.
„Използването на ядрена заплаха е, от една страна, знак за безсилие, признание за това, че операцията не се получава така, както Путин се надяваше да се получи и в същото време за пореден път напомняне, че Русия е ядрена държава и не би се поколебала да използва ядрено оръжие“, каза журналистът Петко Георгиев.
ВСИЧКО ЗА ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК
За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.