МВнР: Забраната за българските клубове осуетява Договора за приятелство с Македония

С приетите от 2 ноември промени в законодателството в РС Македония може да се цели дискриминационно ограничаване на правото на сдружаване на българите в Северна Македония. Това е повод е едностранна интерпретация на историческите факти.

Това гласи позиция на българското външно министерство по повод гласуваните на 2 ноември от парламента на Република Северна Македония изменения и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии.

От МВнР са категорични, че подобен тип законодателни промени препятстват ефективното и цялостно изпълнение на Договора за добросъседство.

„Очакваме от властите в Република Северна Македония да гарантират на всички нейни граждани, включително тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изразяване на техните исторически виждания и убеждения в условията на плуралистично общество, както и до възможността за  създаване на политически партии, сдружения и културни центрове”, гласи документът.

Българските дипломати са категорични, че македонските власти трябва да осигуряват необходимите условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята култура, да съхраняват основните елементи на своята идентичност, традиции и културно наследство.

„Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, свобода на словото и свобода на убежденията следва да бъде гарантирано за всички граждани на държавата”, пишат дипломатите ни.

„Легитимният стремеж за противодействие на всички форми на екстремизъм и омраза не може да бъде инструментализиран за целенасочено ограничаване на правата на конкретни общности. Ограничения от такъв характер вече са били налагани на българите в Северна Македония в миналото. С подобни аргументи през 2001 г. беше забранена организацията „Радко“, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос ЕСПЧ вече е постановил решение – делото Радко и Пауновски срещу БЮРМ, № 74651/01”, припомнят дипломатите ни.

Те цитират решението на Европейския съд за правата на човека:

- изключения от правото на свобода на сдружаване трябва да бъдат тясно и точно тълкувани и само убедителни и наложителни причини могат за оправдаят ограничения на това право;

- използването на името на личност, която се възприема отрицателно от мнозинството от населението, не може само по себе си да се определя за осъдително или да представлява действителна и надвиснала заплаха за обществения ред;

„Разписаният механизъм, съгласно който създаденото в Скопие „Консултативно тяло“, следва да издава положителни становища, за да може да се допусне употребата на дадено име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или инициали на историческа личност, поставя въпроса за налагането на подход в интерпретацията на исторически личности и събития въз основа единствено на доминиращата официална интерпретация в Северна Македония. Този подход следва съвсем логично и обяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси да бъде деблокирана”, се казва в позицията.

Българските дипломати изтъкват, че депутатите в Скопие са решили да не включат комунизма като тоталитарна и репресивна идеология в прилагането на приетите промени.

„Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и компенсация на избитите и пострадали по време на комунистическия режим в бившата СР Македония, преследвани и репресирани единствено заради българското си самосъзнание”, се казва в дипломатическата позиция.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.