Жилищата у нас остават сред най-евтините в Европейския съюз

Очакваният ръст в цените на имотите за изминаващата 2023 г. е около 10%. Въпреки че според европейската статистика той е един от най-високите, жилищата у нас остават сред най-евтините в Европейския съюз.

Все повече българи търсят по-качествен имот и според анализите на брокери тази тенденция движи пазара в момента. Купувачите стават по-внимателни в избора си, а когато имотът им се стори достатъчно качествен, напълно завършен или дори обзаведен, са готови да платят и по-висока цена от тази, която са предвидили или пък да намалят от квадратурата. Най-търсени са двустайните и тристайните жилища, а не предимно двустайните, както беше доскоро.

Надценки на имотите в София: При над 1/3 от жилищата има "балон"

Търсенето и предлагането са почти изравнени, което означава, че за една нова оферта в момента има един купувач. Ако цената е реална и имотът оправдава очакванията на клиента, сделката се приключва за около 3 месеца. Данните показват, че от началото на годината ръстът в цените варира между 5 и 10%, като колко точно е той ще стане ясно след края на годината.

Казано с други думи, за покупката на 1 квадратен метър в София сега е необходима малко над 1 средна столична заплата. Въпреки ръста, имотите днес са по-достъпни отколкото през 2008 г. например, когато за 1 квадрат са били нужни три средни софийски заплати. Въпреки различните кризи през последните години обаче, засега спад в цените не се очаква. В Пловдив, Варна и Бургас, където доходите са по-ниски, 1 квадратен метър се равнява на близо заплата и половина.

Изискванията

Водещи за купувачите в големите градове обикновено са достъпът до градски транспорт, възможността за паркиране и близостта до голям хранителен магазин, училище или детска градина. Цените на квадратен метър, разбира се, варират много в зависимост от големината на имота, състоянието, в което се намира и района, в който е разположен.

Цената на квадратен метър в София се движи малко над 1400 евро. В центъра на града е с почти 500 евро по-висока, а най-скъпи са кварталите "Оборище", "Изгрев" и "Иван Вазов", където квадратния метър струва над 2400 евро. Абсолютен рекордьор остава районът на Докторския паметник със средна цена от 3800 евро. "Ботунец", "Свобода" и "Филиповци" пък могат да се посочат като примери за средна цена на квадрат от под 710 евро.

Най-предпочитани, както и досега, остават южните райони и централната градска част на столицата, като отново има повишен интерес към къщи в близост до града. Намирането им обаче продължава да е трудно заради засиленото търсене в последно време и рязкото повишаване на цените на този тип имоти.

Съществени промени в пазара на имоти няма и в другите големи градове. Въпреки отбелязания лек спад в търсенето в Пловдив, спад в цените няма. Средно квадратният метър се предлага за малко над 1000 евро, а в центъра – с 200 евро повече. Тенденцията за сериозен интерес към къщи и парцели в близост до града се наблюдава и тук. В морската ни столица имотите са с по-високи цени от пловдивските, като квадратният метър се движи около 1300 евро. Значително по-евтино е в Бургас, където средната цена едва достига 900 евро, а с още 100 по-малко, е тя в петия по големина български град – Русе. Най-много имоти пък, след София, Пловдив и Варна, се продават в община Несебър.
 
Къде обаче се нареждаме спрямо другите държави-членки на ЕС?

Според европейската статистика, след рязкото покачване на цените в цяла Европа от 2015 година насам, като в някои страни те са се увеличили дори двойно, от началото на тази година за пръв път наблюдаваме спад, макар и лек. Средно за общността, цените на имотите са се понижили с 1%. У нас обаче не е така.

И докато очакваме годишните данни, от Евростат са по-скоро скептични като изчисляват процента на ръст на имотите в България на 10,7. Преди нас е единствено Хърватия, с 3% по-висок ръст от нашия. Най-много са поевтинели жилищата в Германия, като процентът и при тях е 10, само че надолу.