Отиде си писателят Алек Попов

На 58 години си отиде писателят Алек Попов. Тъжната вест съобщиха от Българската академия на науките.

„Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност”, пишат от БАН.

„​Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината? ​Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н. В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата", посочват още от БАН.

„Той имаше една много съзнателно избрана хумористична гледна точка, през която гледаше на сериозните проблеми. Алек ще остане най-забавният сериозен български писател”, смята издателят Захари Карабашлиев.

„Алек беше човек, който виждаше света по един невероятен начин. Пишеше много смешни книги”, споделя редакторът Христо Блажев.

Близките му го определят като верен на думите, словото и детайла. За да е сигурен, че и корицата на неговата книга ще е красноречива, до последно давал идеи, подходи. 

Попов е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева.

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Той бе и директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание „Родна реч“. На 22 октомври 2012 г. Алек Попов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в направление „Творци на изкуството“.

Румен Радев изрази съболезнования на семейството, близките и колегите на обичания български писател, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

В съболезнователното си писмо президентът откроява забележителния талант и оригиналността в творчеството на Алек Попов, получило висока оценка и постоянно читателско внимание от публиката. „През призмата на своя задълбочен интерес към езика ни и заобикалящата ни действителност той успяваше да улови и предаде нюансите на българската народопсихология, умело анализирайки времето, в което всички живеем“, посочва Румен Радев. 

„Алек Попов остана изцяло отдаден на каузата да отстоява висотата и значението на българската словесност и култура“, заявява президентът, като отбелязва уважението на обществото, творческите и академичните среди към писателя, както и престижните литературни награди и отличия, с които е почетен неговият принос към съвременната българска литература. „Вярвам, че идеалите на Алек Попов, заложени в творчеството му, ще бъдат светъл пример за бъдещите поколения“, подчертава още държавният глава.

Екипът на NOVA изказва съболезнования на близките на Алек Попов. Поклон пред паметта му!