ДА ВАРИШ РАКИЯ: Как магията на казана се предава от поколение на поколение?

Всеки има поводи за черпене, а цените на марковия алкохол не са ниски. Половинка такъв може да надскочи 30-40 лева, че и повече. Ракиите са далеч по-евтини. 700 милилитра кайсиева например може да се намери за 14-15 лева в магазините. Колко излиза домашната ракия, сварена на селския казан и по-лоша ли е тя?

Александър знае тайните на хубавата ракия и ни ги разказва край казана във врачанския квартал „Бистрец". Знае много, защото е трето поколение във фамилията, която се занимава с това.

„От 10-11-годишен помагам на родителите ми. Тук съм плътно. Всяко лято, всеки сезон”, разказва Александър Александров, потомствен казанджия.

Отварят музей на ракията в центъра на София

Най-много научил от дядо си, чието име носи. Гордее се с факта, че външните стени са изрисувани от врачанския карикатурист Иван Христов. Всички в района пък я наричат Казана на Бай Сандо по името на дядо му, който пръв започнал да вари, защото според тях в Балкана без ракия не бива.

„Това си е традиция от години. И ние се опитваме да ги спазваме и да ги поддържаме. Ние, ако си не спазваме традициите, няма кой друг”, казва Александър.

Дестилерията още е в подготвителен етап за момента, в който хората ще дойдат да варят. Първи са ракиите, които варят навсякъде - от джибрито, останало в бурето след виното. Тук обаче правят и от акация и от бъзовина по 2 причини – първо плодове за ракия все още или няма, или са скъпи и така излиза по-евтино.

„Получава се и много хубав аромат от тях. Но предимно ферментацията при тях се получава от захарта. Бъзът и акацията са за аромат. Стандартната пропорция е 1 към 4. 1 кг захар – 4 литра вода. И да си наберете от дървото акация или бъз”, казва Александър.

А когато времето на акацията и бъзовината отмине идват три къси до половин-един месец периоди за най-предпочитаните.

„Кайсията е най-предпочитаната ракия и от женския, и от мъжкия пол”, казва Александър.

Варят се, когато са евтини плодовете, но захарта е скъпа, а за 1 литър ракия трябва поне 1 килограм захар и то, ако качеството ѝ е добро.

А при ракията качеството ѝ е съществено важно. Затова въпреки цената от 2.50 килограм хората не трябва да се предоверяват, а да измерват захарност, когато залагат било бъзовина, било плодове.        

„Независимо дали ще е грозде, дали ще е кайсия, слива, акация, трябва да преври. Ферментацията да показва 0 градуса на захаромера и тогава вече е годно за варене на ракия”, обяснява Александър. Таксите за варене са 30 лева за малкия казан от 250 литра и 50 за големия и отделно акциза.

„Не мисля, че ще се променят цените на услугите. Ние засега спазваме и се съобразяваме с клиентите”, казва той. За да ги запазят не ползват газ, а най-традиционното за този край - дърва.

Ракията си остава предпочитана в Балкана.

Повече гледайте във видеото.