Н. Пр. Инид Мило в откровено интервю пред Десислава Банова-Плевнелиева

В рубриката "Тук и сега" Десислава Банова-Плевнелиева се срещна с Н. Пр. Инид Мило. В откровен разговор посланикът на Албания у нас говори за това кога страната ѝ ще стане пълноправен член на Европейския съюз, какво мислят в Тирана по отношение на историческия спор между София и Скопие и защо да посетим Албания?

Г-жа Инид Мило е извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в България от януари тази година. Тя се присъединява към дипломатическата служба на Министерството на външните работи на Албания през 2004 г. като служител по въпросите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Предишните ѝ длъжности включват първи секретар в Постоянната мисия на Албания в ООН в Женева, политически съветник в албанската Постоянна делегация в НАТО и съветник в Албанското посолство в Берлин. През февруари 2018 г. тя се премества в Тирана, където става директор по въпросите на НАТО и политиките за сигурност на Албания, а от през 2019 г. поема поста ръководител на работната група на албанското председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. 

Ваше Превъзходителство, благодаря Ви за възможността да разговаряме! Добрата новина за Албания е, че страната Ви започна реални преговори за членство в ЕС, след като бе отделена от Република Северна Македония. Вашият премиер Еди Рама изрази съжаление, че Република Северна Македония ще изостане по пътя на Европейската си интеграция заради историческия спор с България. Този исторически дебат не е ли ненужно политизиран, дори и в Албания, предвид факта, че има пълно съгласие от 26 страни по т. нар. „френско предложение“?

Преди всичко, благодаря Ви за това, че ми дадохте възможност да говоря пред българската публика и да разпространя посланията ни. Както знаете, Албания е напълно отдадена по пътя си към европейска интеграция и сме истински радостни, че започнахме реалните преговори. Тъй като Албания бе групирана със Северна Македония, която е изправена пред геополитически предизвикателства, напредъкът на Албания бе забавен и едва след единодушното решение на постоянните представители в ЕС от октомври 2024 г., втората междуправителствена конференция, проведена на 15 октомври, отбеляза започването на присъединителните глави по основните елементи – права на човека, върховенство на закона и демократични институции. Съжаляваме за предизвикателствата, пред които е изправена Република Северна Македония сама по историческия спор. Вярваме, че диалогът и взаимното разбирателство би бил единственият път към разрешаване на тези проблеми. Албания сега търси ускорен процес на присъединяване, без повече забавяне или пречки, като това е съществено не само за Западните Балкани, но и за самия ЕС. Особено предвид влиянието на войната на Русия в Украйна върху региона и Европа. Албания продължава да подкрепя суверенитета и вътрешните въпроси на нашите съседи и разбира се, ще продължим да подкрепяме стремежа на Северна Македония към ЕС, когато дойде времето за това.

Кога смятате, че Албания ще стане пълноправен член на ЕС?

Много добър въпрос. Решени сме да работим усърдно и се надяваме да постигнем позитивни резултати. Членството в ЕС е от полза не само за Албания, но и за самия ЕС. След началото на войната в Украйна през 2022 г., ЕС приоритизира по-нататъшно разширяване, осигурявайки път за страни като Грузия, Молдова и Украйна, като даде нов живот и на застиналия процес на разширяване за Западните Балкани. По отношение времевата рамка за пълноправно членство на Албания в ЕС, ЕС ни дава предимно положителна първоначална оценка. Вече сме работили с Комисията и сме създали пътна карта за работата ни към ЕС. Разбира се съзнаваме, че това изисква усърден труд и не се поставят конкретни дати. Надеждата е, че ще бъде възможно провеждането на още една междуправителствена конференция преди края на унгарското европредседателство в края на декември.

Премиерът на Македония, Християн Мицкоски, твърди, че има повече българи в Албания, отколкото в Република Северна Македония. Бихте ли ни разказали как живеят българите в Албания?

Като посланик на Албания не би било редно да коментирам изказванията на министър-председателя на страна, с която имаме много добри отношения и сътрудничество. При все това, в отговор на въпроса Ви, мога да потвърдя, че албанският Национален статистически институт проведе преброяване на населението и домакинствата през 2023 г. Резултатите от преброяването дават преглед на демографската ситуация в Албания, включително данни за социални, икономически и миграционни тенденции, наред с други фактори. По отношение малцинствата, според резултатите от преброяването в Албания живеят около 7000 българи, наред с други общности като гръцко малцинство, гюпти, арумъни и северномакедонци. Албанската конституция гарантира правата и свободите на всички малцинства, живущи в Албания, вкл. българската общност. Тук трябва да цитирам моя министър-председател, който подчерта, че няма едно малцинство в Албания, изправено пред предизвикателства поради своята етническа принадлежност, нито могат да се наблюдават подобни проблеми сред тези с албанска националност. Този проблем не съществува. Българите в Албания живеят в хармония с всички останали общности и допринасят за разнообразието на културното ни естество. Ценим положителните ни отношения с България и сме отдадени на уважаване и осигуряване на всички права и свободи на всички общности, живущи в нашите граници.

Паневропейски транспортен коридор, номер 8, е приоритет за България и Албания, тъй като се планира да свърже Черно море и Адриатическо море. Първото намерение на Християн Мицкоски бе да блокира бъдещия строеж на коридора. През октомври България и Република Северна Македония препотвърдиха ангажимента си да завършат проекта, но за съжаление след това от Скопие дойдоха нови сигнали, че коридорът не е приоритет за тях. Как бихте коментирали?

Паневропейски транспортен коридор номер 8, както споменахте, е жизненоважен проект, който ще подобри свързаността между черноморския регион и Адриатика. Той е от полза не само за Албания и България, но и за целия регион. Надяваме се, че всички участващи страни ще работят градивно, за да се гарантира продължаването на този значим инфраструктурен проект. Ние сме обнадеждени, че опасенията, изразени от Република Северна Македония биха могли да се разрешат чрез диалог. Регионалното сътрудничество е от съществено значение за икономическото развитие и просперитет на целия регион.

Албания и Италия сключиха първото по рода си двустранно споразумение за изпращане на мигранти извън ЕС. Смятате ли, че този модел може да бъде устойчив и приложим в други страни, за да се разреши миграционната криза в Европа?

Да, това е много важен въпрос, привлякъл много медийно внимание както в Албания, така и извън страната ни. Бих искала да подчертая, че споразумението ни с Италия е положителна стъпка към справянето с нарастващите миграционни предизвикателства в Европа. Отново ще цитирам министър-председателя ни, който каза, че това е модел за разрешаване на миграционния проблем. Това е усилие от нашите страни, но дали ще бъде приложимо за другите страни членки е тяхно решение. Управлението на границите е прерогатив на държавите членки. Колкото до нашата миграционна сделка с Италия, това е еднократна такава, въпреки интереса от други правителства. Италия, както знаете, е наш стратегически партньор и имаме дълбоко вкоренено приятелство. Сделката с Италия се основава на дългогодишно съвместно правораздаване на италианската и албанската брегови охрани. Знаете, че целия процес на управлeние ще се извършва от италианските власти. Както казах, надявам се този модел да допринесе в продължаващото обсъждане на миграционните предизвикателства в Европа.

Как бихте оценили българо-албанските отношения и какви са перспективите?

Отношенията между Албания и България винаги са били крепки и белязани от съвместно сътрудничество. Споделяме исторически и културни връзки, и то много задълбочени, като сме положително настроени относно бъдещото ни развитие в стокообмена, в сфери като туризъм, търговия и инфраструктура. Виждаме чудесен потенциал в по-нататъшното сътрудничество между нашите две страни.

Все повече българи избират да почиват в Албания. Бихте ли ни разказали какво не знаем за страната Ви, за да насърчим повече българи да посетят Албания?

Много се радвам да чуя този въпрос. Албания е страна, богата на природна красота – от вълшебните ни планини до красивите брегове на Адриатика и Йонийско море. Не съм сигурна дали българите знаят, че Албания предлага много: от топло гостоприемство, през вкусна средиземноморска кухня до оживен културен живот. Бихме се радвали да видим все повече българи откриващи нашите чудеса – от планините до прекрасните кристално чисти плажове на Албанската ривиера.

Бихте ли ни показали албански творби или нещо особено интересно за Вас?

Ето елементи от традиционния албански живот. Ще започна с традиционно албанско кече, носено предимно в северна Албания, символ на албанския живот на север, на албанските борци и традиционния живот в ежедневието. Виждате, а и Ви е познато в България... това е опинга – обувки, носени в цяла Албания. Но този конкретен вид е от Южна Албания – черни с червени помпони. Те се носят на фолклорни фестивали и за танци. Ето и различни видове менци, използвани в албанските семейства. Това разбира се е по-арт разновидност – за наливане на напитки, вода, вино и за сервиране в ежедневието.

Албания и България споделяме много общи неща във фолклора. Ние имаме същите – използваме ги при сватби, когато двойката започва нов живот, като символизира животът им да върви като по вода.

Да, чувала съм за подобни обичаи и в Албания. Разбира се, както говорихме, имаме много сходства. Тук бих искала да посоча много важна личност от историята ни – Исмаил Чемали, наречен „баща на нацията“. Той е един от основните автори на нашата Декларация за независимост. Бил е наш премиер и външен министър, водил Албания от 1912 г. в първите години на нашата независимост. Много важен за нацията и историята ни.

Това е албанска дама от южната част, облечена в традиционно облекло. С много цветна носия, която означава радост и просперитет за семейството, с много накити и украшения, което показва, че тя идва от заможно семейство. Ето го и националния ни герой – Скендербег. Много известен в Европа, живял през 15 век. Той създава т. нар. „Лежка лига“ през 1444 г. Известен е в Европа с борбата срещу Османската империя, като през онези години е бил в съглашение с венецианския дож, за да спаси тези части от Европа, тогавашната Албания, от Османската империя.

Не съм била в Албания, но сега, научавайки повече, бих искала да посетя страната Ви! В България сте от януари тази година. Ако трябваше да разкажете на албански приятел за България, какво бихте споделили?

Ако трябваше да опиша България на албански приятел, бих описала красивите пейзажи, богатата история и приветливите хора. България за мен е страна, където традицията среща модерността. Виждала съм толкова красиви места в България – природните забележителности като Родопите са място, което изглежда едновременно познато и неповторимо.

Кое е любимото Ви място в страната ни?

Тук съм едва от година и посетих някои прекрасни места в страната. Както казах, Родопите, Пловдив, Созопол, Несебър, но ако трябваше да избера любимо, бих казала Пловдив и Несебър. Те съчетават античната история и модерния живот. Усещам ги някак познати и атмосферата е много приветлива и вдъхновяваща.

Научихте ли български думи?

Да! Добро утро! Благодаря!

Най-важните!

Да, изключително полезни думи за ежедневието ми.

Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

Самият живот е чудо. Да учиш всеки ден. Изживяванията, които имаш всеки ден. Това е възможност да се обогатяваш – в живота и чрез комуникацията всеки ден. Но ако трябва да спомена няколко, това да представлявам страната си, да участвам в смислена дипломация, това са някои от привилегиите, на които съм се радвала досега.

Продължавайте в същия дух! Благодаря Ви за възможността да разговаряме, за мен беше привилегия!

Много Ви благодаря за възможността!