За първи път от 1980 г. насам в Южна Корея се обявява такъв режим

Във вторник южнокорейският президент Юн Сук Йол обяви военно положение, като обеща да изкорени „безсрамните про-севернокорейски антидържавни сили“ и да възстанови реда. Само няколко часа по-късно парламентът, обграден от протестиращи и полиция, гласува за отмяна на указа. Какво е записано в Конституцията и Закона за военното положение за военното положение? Има ли предишни случаи на такава мярка в Южна Корея и събитията, довели до нощното обръщение на Юн? Ето и фактите:

Законът

Конституцията на Южна Корея гласи, че президентът може да обяви военно положение, когато сметне за необходимо да се справи с военна заплаха или да поддържа обществената сигурност и ред чрез мобилизиране на военни сили. Обявяването на военно положение от президента трябва да бъде преразгледано от кабинета.

Южна Корея обяви военно положение (ВИДЕО+СНИМКИ)

Когато президентът обяви военно положение, той трябва да уведоми за решението Националното събрание. Президентът трябва да се съобрази, когато Националното събрание поиска отмяна на военното положение с мнозинство от гласовете на депутатите.

Снимка: Getty Images

Командващият военното положение, който се назначава от президента по препоръка на министъра на отбраната измежду генералите на активна служба, има право да предприема действия, свързани с арести на лица, претърсване, изземване, както и със свободата на словото, медиите и събиранията. Командващият има правомощия по всички административни и съдебни въпроси.

Историята

Откакто Южна Корея е обявена за република през 1948 г., има повече от дузина случаи на обявяване на военно положение. Много от случаите са предизвикани от демократични бунтове, както два военни преврата през 1961 г. и 1980 г.

Последният път, през 1980 г., група военни офицери принуждават тогавашния президент Чой Кю-ха да обяви военно положение, за да потушат призивите на опозицията, работниците и студентите за възстановяване на демократичното управление.

Президентът Юн Сук Йол

Юн Сук Йол, прокурор от кариерата, който беше избран през май 2022 г. с разлика от по-малко от 1%, е непопулярен, като от месеци рейтингът му се колебае около 20%. Неговата претърпя съкрушително поражение на парламентарните избори през април тази година, отстъпвайки контрола над еднокамарния парламент на опозиционните партии, които получиха близо две трети от местата.

Юн беше подложен на натиск, тъй като опозиционната Демократическа партия многократно приемаше законопроекти за назначаване на специален прокурор, който да разследва предполагаеми нарушения от страна на първата дама, включително твърдения за манипулиране на цените на акциите преди избирането на Юн. Държавният глава многократно е налагал вето върху законопроектите.

Снимка: Getty Images

Миналата седмица Демократическата партия прокара през комисия свой ревизиран бюджет, като намали с над 4 трилиона вона предложението на правителството, а след това го предложи за гласуване от цялото народно събрание. Този ход разгневи президентската канцелария, чиято говорителка го нарече „парламентарна тирания“.

Какво предстои?

Среднощното изявление на президента Юн изненада и страната, и света - през последните часове ситуацията се развива бързо. Командването на военното положение издаде прокламация от шест точки, с която се забраняват всички политически дейности, събрания и митинги и се изисква всички новинарски медии и издателства да бъдат под контрола на командването. Командването също така нареди на всички стажант-лекари, които подадоха оставка в знак на протест срещу правителствения план за реформа в здравеопазването, да се явят отново на работа.

Пхенян взриви пътища, свързващи го със Сеул

Но опозицията успя да се събере бързо в парламента и да осигури достатъчен брой депутатски гласове, за да гласува против обявяването на военно положение. И въпреки силното присъствие на войски и полиция в столицата, изглежда, че военните не са взели властта. Според южнокорейското законодателство правителството трябва да отмени военното положение, ако мнозинството в парламента поиска това при гласуване. Същият закон също така забранява на командването на военното положение да арестува депутати.

Снимка: Getty Images

Не е ясно какво ще се случи сега. Някои от протестиращите, събрали се пред Народното събрание във вторник вечерта, скандират: „Арестувайте Юн Сук Йол“. Действията на президента Юн смаяха страната - която се възприема като процъфтяваща, модерна демокрация, извървяла дълъг път от времената на диктатурата. Днешната ситуация е смятана за най-голямото предизвикателство за това демократично общество от десетилетия насам.

Както заяви председателят на парламента: „Ще защитаваме демокрацията заедно с народа“.

Редактор: Румен Лозанов
Източник: „Ройтерс”, Би Би Си, „Гардиън” и Си Ен Ен