Откриха най-голямата струя, излъчвана от черна дупка, в ранната Вселена (СНИМКА)

Учените откриха освобождаваща се от черна дупка двойна струя, съществувала когато Вселената е била само на 1,2 милиарда години. Тя се простира на невероятните 200 000 светлинни години, което я прави два пъти по-дълга от ширината на Млечния път.

По-изненадващо е, че черната дупка, захранваща квазара (астрономически обект, представляващ изключително ярко активно галактично ядро), от който изригва струята, обозначена като J1601+3102, е сравнително малка.

Космическа красота: Откриха най-дългата двойка струи, излъчвани от свръхмасивна черна дупка (ВИДЕО)

„Интересното е, че квазарът, захранващ тази масивна радиоструя, няма екстремната маса на черна дупка в сравнение с други квазари“, каза в изявление Аниек Глудеманс, ръководител на екипа и изследовател в NOIRLab. "Това изглежда показва, че не е задължително да има изключително масивна черна дупка или скорост на натрупване, за да се генерират толкова мощни струи в ранната Вселена”, допълни още той.

Снимка: NOIRLab/NSF/AURA/АP, БТА

Въпреки че се смята, че всички големи галактики имат централна свръхмасивна черна дупка с маса милиони или дори милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето, не всички от тези космически титани захранват квазари.

Квазарите се образуват, когато свръхмасивните черни дупки са заобиколени от много газ и прах, с които могат да се хранят. Този материал генерира сплескан, въртящ се около черната дупка облак, наречен акреционен диск.

Пробив в науката: Учени направиха симулации, които хвърлят светлина върху унищожаването на звезди от черни дупки (ВИДЕО)

Огромната маса на свръхмасивната черна дупка генерира приливни сили и огромно триене в акреционния диск, което го прегрява и го кара да свети ярко.

Не целият материал в акреционния диск влиза в центръра на черна дупка; част от него се насочва към своите полюси от мощни магнитни полета. Тези частици се ускоряват почти до скоростта на светлината и се изстрелват от двата полюса силно като двойни струи.

Тези струи могат да се видят на големи разстояния с радиотелескопи и са обичайна гледка във Вселената.

Досега обаче те са били донякъде неуловими в ранната Вселена, когато Космосът е бил на по-малко от 10% от сегашната си възраст – 13,8 млрд. години.