Това се случва веднъж на всеки около 10 години в началото на Страстната седмица

Днес е началото на Страстната седмица, в която християнският свят си припомня пътя на Христос към кръстната му смърт. На този фон започна деветото в историята на БПЦ мироварене.

За всеки храм у нас Страстната седмица е време на очакване - на Благодатния огън, на Възкресението, а този път и на новоосветено миро. По традиция веднъж на всеки около десет години, в началото на Страстната седмица, в България се вари, а след това и освещава миро.

Начало на Страстната седмица

Патриарх Даниил освети съдовете, за да бъдат изсипани в тях първо светена вода, вино и маслинен елей. „Един човек може и в приготвянето на храна да види ритуалност, но тази храна като я вкуси, тя дава живот”, обясни патриархът.

Снимка: Анна Карадакова, NOVA

През първите три дни от Страстната седмица, докато се вари миро, духовници непрестанно ще четат евангелски текстове.

Като инженер-химик и биотехнолог по образование, йеромонах Доситей е сред тези, които следят целия процес на мироваренето.

„Използва се чист, натурален зехтин, чисто вино, в което се правят екстракти от ароматни билки - борови връхчета, корени от валериана, ружа, жълт кантарион. Използват се и ароматни смоли. На Велика сряда варенето трябва да приключи”, разказа той.

За да може, осветено на Велики четвъртък, мирото да стане част от едно от седемте тайнства на Църквата. „За да може вярващите да получават благодатта на Светия Дух”, каза патриарх Даниил.

„Началото на този процес у всеки един човек, когато се кръсти, е в тайнството „миропомазване” - там се дава дарът на Светия Дух”, обясни йеромонах Доситей.

В очакване на едно от чудесата на църквата - слизането на Благодатния огън, Светият синод реши, че и тази година българска делегация няма да пътува и да донесе огън от Светите земи заради конфликта там. Това не е първата година, в която БПЦ няма своя делегация към светите земи, но Благодатен огън се пази в много храмове и манастири у нас.

Всяко кандило във варненския храм „Свети Атанасий“ гори без почивка вече година. Защото съхранява искрица от Благодатния огън, а с това и спомена за чудото и надеждата за спасение.„Но не това е най-важното - по-важното е ние в сърцата си да носим огъня на Христовата вяра”, обясни ставрофорен иконом Дончо Александров.

Последвайте ни