От България до Замбия: Историята на Полина Таймо

Докато тук e лято, в южна Африка е зима. Отвеждаме ви в Замбия – една екзотична и изненадващо прохладна дестинация, където една българка открива корените си… на колело! Историята на Полина ни разказва Юлиян Стоянов.

Замбия – страна в южна Африка, където музиката е ритъмът на улицата, а хората – пулсът на живота. Из село Читанда, на колело и с широка усмивка, срещаме българката Полина Таймо.

Полина е родена в София и е изоставена от българските ѝ родители. След това я преместват в град Стравица, а на 15-годишна възраст отива в приемно семейство в Габрово. 

"Като цяло детството ми минава нормално, имам добри спомени, но и такива за малко расизъм заради цвета", споделя тя.

Зад усмивката ѝ се крият белези от миналото. Тя си спомня, че като малка е била обиждана и до ден днешен се опитва да приеме себе си такава, каквато е.

Сега се опитва да приеме реалността в Замбия – страна, в която търси своята идентичност. Хващаме я по време на традиционен обяд с учениците ѝ. Тя разказва повече за живота в страната.

🍞 Шима е традиционна храна. За нея Полина казва:

"Ако в България не можем да ядем без хляб, те не могат да ядат без шима. Яде на обяд и на вечеря", допълва тя.

👨‍👩‍👧‍👦 Полина е в Замбия вече пети месец. Замбия е сред страните с най-младо население в света. Много от децата израстват на улицата, сблъскват се с наркотици и проституция. Поли работи с такива младежи и им показва път към бъдеще.

"Тук повечето семейства имат повече по 4 деца. Нямат тази култура, тази информираност, защо не е хубаво да се правят толкова много деца по време на бедност. Когато живеш в една къща, по-скоро е една стая, и в стаята са майката с 5 деца, е нормално едно или две от тях да изберат да отидат на улицата, защото на улицата печелят много бързо пари", смята Полина.

Тя разказва за програмата, по която деца от сиропиталища имат шанса да получат професия - да шият, да се занимават със селско стопанство или обработка на метали.

🚲 Колелото е нейното бягство от травмите. С него изминава десетки километра на ден. През свободното си време тя обикаля с велосипеда околността, за да раглежда, а това я кара да се чувства щастлива и да избяга от проблемите.

„Непознатите земи”: Южна Африка – битка на контрасти (ВИДЕО)

🐤 Животните тук не са екзотика, а част от пейзажа. Полина разказва, че в района има прасета, телета, кокошки и други.

Полина казва, че като чернокожа се чувства на място. Но за белите хора възприятията са различни. 

⏰ Тук времето сякаш е спряло. Никой не бърза. Часовниците са рядкост, а закъснението – част от културата. „Хакуна матата“ не е просто израз от „Цар Лъв“, а начин на живот. Полина разказва, че хората нямат часовници.

Когато не е на колело, или не чака някого, върви пеша по оранжевите кални улици. А селския магазин се намира на около 4-5 км разстояние от нея.

🌡️ Юни е най-студеният месец тук в Замбия, затова хората се обличат дебело. Полина обича тениска, но повечето хора са с якета, шапки и ръкавици. 

🙏 Много често има режим на тока, водата понякога е привилегия, интернет ту има, ту няма. Но именно в Замбия Полина се научава да е благодарна. Тя смята, че хората в Бългия често се оплакват. А в тази африканска страна е научила повече какво е да бъдеш благодарен за нещата, които имаш.

Сърцето ѝ остава в Замбия, но камъка си тежи на мястото. А на Поли мястото е България. Ще се прибере след няколко седмици. Тя обича баница и пиле с ориз и няма търпение да хапне от тези гозби.

Повече гледайте във видеото.