„Дивият запад“ в океана е към своя край: Глобално споразумение решително набира скорост

Вълна от нови ратификации по време на Конференцията на ООН за океаните във Франция доближи Договора за открито море до прага от 60 държави. Той е необходим за фактическото му влизане в сила. Договорът за първи път ще позволи на държавите да създават защитени морски зони в международни води. Застъпниците казват, че той е от решаващо значение за справяне с кризите с биоразнообразието и климата и постигане на глобалните цели. След като достигне необходимата квота от 60 държави, започва да тече 120-дневен срок, последван от конференция, където ще бъдат определени правилата за прилагане. Само онези, които са ратифицирали документа по-рано, ще имат право на глас.

🌊  Колко държави направиха важната крачка на последната конференция?

18 държави ратифицираха Договора за открито море, с което общият им брой достигна 49 - само 11 по-малко от 60-те, необходими за влизане в сила на океанското споразумение. Рязкото увеличение на подкрепата добавя импулс към това, което може да се превърне в историческа промяна в начина, по който светът управлява открития океан.

Снимка: Getty

„Влизането в сила е пред нас и призовавам всички останали държави да се присъединят бързо. Нямаме нито минута за губене“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

🐋 Какво представлява договорът и какво се случва след това?

Официално известен като Споразумение за биоразнообразие отвъд националната юрисдикция, Договорът за открито море е първото правнообвързващо споразумение, фокусирано върху защитата на морското биоразнообразие в международни води. Тези, които са извън юрисдикцията на която и да е държава, са близо две трети от океана и почти половината от повърхността на планетата.

Природозащитници и учени настояват България да приеме Океанското споразумение

Досега не е имало всеобхватна правна рамка за създаване на защитени морски зони или за прилагане на опазването на открито море.

🌍 Защо това е необходимо?

Въпреки отдалечеността си, откритото море е под нарастващ натиск от прекомерния риболов, изменението на климата и заплахата от дълбоководен добив. Еколозите предупреждават, че без подходяща защита морските екосистеми в международните води са изправени пред необратими вреди.

„Досега това беше дивият запад в открито море. Сега имаме шанс да въведем защити“, каза Меган Рандълс, глобален политически ръководител за океаните в Грийнпийс.

Снимка: Getty

Договорът е от съществено значение и за постигането на глобалната цел „30x30“ – международен ангажимент за защита на 30% от сушата и морето на планетата до 2030 г.

📜 Как работи договорът

Той създава правен процес за държавите да установят защитени морски зони в открито море, включително правила за разрушителни дейности като дълбоководен добив и геоинженерство. Той също така установява рамка за споделяне на технологии, механизми за финансиране и научно сътрудничество между държавите.

Най-важното е, че решенията по договора ще се вземат многостранно - чрез конференции на страните, а не от отделни държави, действащи самостоятелно.

✅  Какво се случва, когато се достигнат 60 ратификации

След като 60 държави ратифицират договора, започва да тече 120-дневен срок, преди той официално да влезе в сила. Това би отключило възможността за определянето на защитени зони в открито море и задействане на механизми за надзор.

До момента 49 държави и ЕС са го ратифицирали, което означава, че са необходими още 11, за да се задейства обратното броене.

Гутериш нарече темпото на напредък „рекордно“, отбелязвайки, че Конвенцията на ООН по морско право отне 12 години, за да влезе в сила, докато този договор изглежда е готов да постигне целта след малко повече от две.

„Виждам инерция и ентусиазъм, които бяха трудни за намиране в миналото“, каза той.

⚓ Какво следва от ратификацията?

Първата Конференция на страните трябва да се проведе в рамките на една година от влизането в сила на договора. Тази среща ще положи основите за прилагането, включително решения относно управлението, финансирането и създаването на ключови органи за оценка на предложенията за защита на морската среда.

Екологичните групи настояват да надминат необходимите 60 ратификации и да го направят бързо – колкото повече държави ратифицират, толкова по-силно и по-представително ще бъде прилагането на договора. Има и краен срок - само държави, които ратифицират до конференцията, ще имат право да гласуват по критични решения, които определят как ще функционира Договорът.

„Да достигнем 60 ратификации би било абсолютно огромно постижение, но за да бъде Договорът възможно най-ефективен, се нуждаем от държави от цял ​​свят, които да се включат в неговото прилагане“, каза Ребека Хъбард, директор на Алианса за открито море.

Нарастването на подкрепата породи надежди, че 2025 г. може да отбележи повратна точка за защитата на “ничиите” морски територии.