Вода под режим е реалността за хиляди домакинства всяка година

Вода под режим. Това е реалността за хиляди домакинства всяка година по едно и също време и на същото място. Традиционно най-засегнатите винаги са Плевен и Ловеч. Защо? Глобалното затопляне ли е проблема или националното бездействие? Къде е водата? Отговор на тези въпроси потърси Виктория Бояджиева в рубриката “Между редовете”.

„Проблемите са тежки. В различни години имаше вода, сега е по-зле и по-зле”.  Това разказват жители на Ловешко, които всяка година попадат в капана на водната криза. Според кмета на общината Страцимир Петков загубите по мрежа са 50%. По думите му, ако сложим на една везна безхаберието през годините и климатичните условия, безхаберието определено води.

„Ловеч и регионът страдат от това, че са започнати големи проекти и нито един не е доведен до край. Просто лошо управление”. Това пък казва журналистът и общественик, а и бивш председател на Общинския съвет в Ловеч Милко Недялков.

В разгара на лятото: Безводие създава проблеми в много райони в страната

Десислава Димитрова живее в Къкрина от години. По нейни наблюдения кризата с водата се задълбочила през 2022 година, когато имало голяма авария, която не е съвсем овладяна и до днес.

„Режимът е сериозен. В момента всеки втори ден има вода от 12 или 14 часа и в 20 часа спира. Наливаме бидони, туби и подобни, за да може човек да я ползва. В селото има хора и с малки деца. И вече възрастните хора, които се надяват да си отгледат някаква храна. Мисля, че трета поредна година става така, че си скубят градините през август. Тази вода в бидоните я има, защото планираме предварително, което отнема  доста време и енергия. А също и средства за набавяне на помпи, за съдове, в които да се съхранява водата. И допълнително трябва да планираме, когато има водоподаване, да можем да напълним тези съдове, за да разполагаме с вода през многото часове, в които няма. Тъй като, ако не се лъжа, повече от 36 часа се събират,  даже над 40 часа, в които няма водоподаване. И после само 6 до 8 часа има. Ние имаме по принцип хидрофори, помпи и подобни, но естествено за поливане е  трудно да се ползват. Това всичко е свързано с маркучи, тъй като събираме допълнително и дъждовна вода”, разказва тя.

И допълва:”Ние само с това се занимаваме. Наливаме, разливаме, поливаме, оцеляваме".

Деси и семейството ѝ складират около 3 кубика и половина вода. Разбира се, налага им се да пестят. „Трябва човек да избира кое да полее, кое да не полее. Да пуска ли пералнята, като там сме разбрали, че пералнята дърпа доста литри вода.  Миялната машина пък е много икономична, така че хората, ако искат да спестяват вода, около 10 литра ползват”, споделя опит жената.

Протести срещу безводието на много места в страната. Има ли решение на проблема?

Тя твърди още, че за нея градинарството е полупрофесия. „Реално на мен ми пречат с това. Отделно пречат на хора, които искат да инвестират в селото. Като има къща за гости тук, имат големи проблеми. Ходят да мъкнат вода от селската чешма, имат хидрофори и там, имат големи цистерни. Като им дойдат гости, очакват вода, а изведнъж няма. И това отблъсква клиентите и не позволява хората да правят бизнес тук и ги гони от селото. Като почне режимът, още повече аварии има, защото водата тръгва с много голямо налягане. И тръбите заминават. И тогава багерът е тук през ден и когато трябва да имаме вода - нямаме, защото се прави авария. Опитвали сме се по всякакви начини да призовем ВиК-Ловеч да си свърши задълженията. Тъй като има модерна техника, тази авария може да бъде намерена за часове. На 31 юли даже бях пред Общинския съвет в Ловеч. Винаги става въпрос за подмяна на целия водопровод, което би било много хубаво да се случи. Но знаем, че е свързано с много големи средства. Отделно има дарени пари от хора от селото за направата на тази авария преди месец. Официални договори с общината и още няма развитие. Липсата на поддръжка тук в Къкрина е ключов момент, защото има вода, има два водоизточника, единият даже не е усвоен към текущия, има достатъчно вода в него”, твърди Деси.

Междувременно Милен Ботев, кметски наместник на село Прилом, разказва, че и в момента се занимава с авария. „Мрежите са остарели – на 50-60 и нагоре години. Миналата година достигнахме до 10 дни да нямаме вода. И сега има авария, но чакаме, че утре ще има вода, евентуално ще пуснем, за да видим как ще бъде. И така, намираме някакви решения, но те са временни -  хидрофори, помпи, цистерни с вода. Голямо е засушаването и трябват нови водоизточници. Ние сме на каптирани повърхностни води. Те пресъхват. Вече трябва да минаваме на дълбочинни кладенци”, споделя той.

А кметът на Ловеч от своя страна споделя, че градът е на режим на водоподаване от 15 септември вечерта. „Само нощен режим от 23 часа до 6 часа сутринта. Имаме още 9 села, от общо 34, които са на режим. 2-3 села се открояват с доста строг режим. Къкрина, Брестово, Дренов. Тъй като водопреносната мрежа в селата е изключително амортизирана". 

„Живеем в 21 век, а сме във водна криза. Няма достъп до питейна вода. Но проблемът е, че в 21 век започна глобалното затопляне, което все повече и повече го осъзнаваме и го виждаме, особено последните години. Изключително важно е да довършим подмяната на вътрешната водопреносна мрежа и да бъде подменен магистрален водопровод, който е ангажимент на държавата. Така че -  не е от века толкова това, а че имаме пропуснати години наред, в които държавата по един или друг начин не се е справила”, категоричен е кметът.

Защо Троян ограничи използването на питейна вода

„Режимът в Ловешко е бил и много по-тежък. През годините, през 90-, в края на 80-те, дори в началото на века - Ловешко по някой път изпадаше в режим, когато имаше вода 6 часа на 3 дни. Властимащите  - независимо преди 10 ноември или след 10 ноември, са мислили за такова решение. Основната мечта на всички тук в Ловешко, а и в Плевен, е изграждането на язовир „Черни Осъм”, който би осигурил добра питейна вода. Язовирът наистина е спорна тема. Един от доводите е това, че там е национален парк. А от друга страна ще бъде заплаха за няколко села, които се намират в поречието на река Черни Осъм. Защото всяко едно хидротехническо съоръжение има тази потенциална заплаха. Освен изграждането на язовир “Черни Осъм”, което е едно от основните предприети действени, другото е и водоснабдяването от язовир “Сопот”. За това малко се говори. Там е прокаран 35 километра водопровод , който е изграждан до 1990 година. След това е занемарен. Окрадени са всичките му съоръжения, помпени станции, причиствателни и т.н. А през 2009 година -  искам да вметна и като журналист, тъй като това ми е едно от големите журналистически разследвания, под формата на рекултивиране на изграден водопровод, тръбите му бяха извадени и бяха взети от частна фирма. Това беше държавен проект”, спомня си Милко Недялков

И добавя: „Отдавна говорят, че Ловеч е върху езеро. Правиха сондажи. Дори казват, че в долния край на Ловеч - на 200-230 метра има вода, която би бликнала като гейзер. Трябва да се направят тези опити”.

Създаването на Националния борд по водите не дава поле за оптимизъм и на кмета, и на Недялков, поне на този етап. „Знаете ли, преди това създавахме ВиК холдинг. Тук проблемът е, че със създаването на структури, проблемите едва ли могат да се решат. Аз съм страшно обезпокоен от това, че няколко министерства, няколко агенции - всички се занимават с водата и то доста некомпетентно. Щях да съм по-спокоен, ако беше една институция. Ловеч страда от това - започнат язовир „Черни Осъм” през 90-а година. След това язовир „Сопот”.  Докарани тръби до Ловеч. Пак спряно строителство. Неосъществено. Просто безхабериците не трябва да се забравят”, връща се назад във времето общественикът.

„Кърпенето на водопреносната мрежа е временно решение. Подмяната е решение. Подмяната и дългите устойчиви планови решения са важни. Дали ще има язовир? Дали ще има байпас от Сопот? Дали ще има сондажи в Ловеч? За града имаме 70% сменена водопреносна мрежа, което ни спестява водозагубите и намалява режима, за да бъде поносим”, казва кметът.

По думите му, ако се отстранят голяма част от течовете и продължи да се разчита отново на 90% на Черни Осъм, е възможно да няма режими на водата в Ловеч всяка година по едно и също време, по един и същи начин. Според кмета да се случи това - финансовият ресурс, който е необходим,  е около 40-50 милиона лева само за града. „Ако ги има за 7-8 години може да бъде довършен постепенно на 100% цикълът на вътрешната водопреносна мрежа. Бих  казал за 5-6 години е възможно, но наистина с много сериозна работа. Тези 70% са сменени в период на 20 години. Казано жаргонно „с приятели от съседен Плевен”. Те шегуват, че ние сме се справили с кризата. Казах, че ние сме я закърпили, но не сме я зашили, така че определено имаме нужда от повече внимание в държавата и в Министерството на регионалното развитие”, казва той.

А опитът на Найденов сочи, че когато става дума за строителство, което се влага под земята, винаги трябва да сме нащрек. ”Много трудно може да се направи финансова инспекция и специалистите после да кажат дали това е изразходено както трябва или не.Тези, които извадиха тръбите от Сопот, държавните управници, които бяха тогава, станаха ли богати? Не. Лошото е, че тогава прокуратурата не си свърши работа”, категоричен е той.

„В годините са правени молитви за дъжд. С митрополита сме го говорили това нещо, но не можем да разчитаме на молитва. Стара притча е: „Лозата – иска мотика, не иска молитва”. Наистина сме заплашени от криза, ако това не се случи”, казва в заключение кметът.

Последвайте ни