Ще реши ли бордът безводието: Питейна вода потече по улиците на Плевен

Продължава недоволството в Плевенско заради режима на водата, на който е подложен областния град. Исканията на протестиращите са да бъде подменена водопреносната мрежа, да се монтират нови измерватели, за да се види къде са най-големите загуби. Искат и магистралният водопровод да бъде подменен.

В сряда Националният борд по водите проведе първото си заседание и бяха набелязани мерки за справяне с кризата. Междувременно NOVA получи сигнали за три аварии - едната е във Велики Преслав, която пети ден не е отстранена. А в Плевен по улиците потече питейна вода на две места - до парк "Кайлъка" и в индустриалната зона. Според зрителите институциите са уведомени.

Протести срещу безводието на много места в страната. Има ли решение на проблема?

Борислав Цветанов, който е сигнализирал за проблема, сподели, че четири денонощия няма кой да отстрани аварията в индустриалната зона. "По двете платна течеше вода, вчера отстраниха проблема край парка, но изтекоха хиляди кубици вода, които са ни нужни да оросяваме кладенците. Междувременно водният режим продължава - три часа сутрин и вечер. Очакваме до две седмици подобрение на ситуацията с водната криза - само нощно време да нямаме вода, обещаха от МРРБ.

Плевенчани смятат, че националния борд по водите е печелене на време и са категорични, че искат да имат чиста вода с главно "В". Те считат, че е нужна смяна на цялата водопреносна мрежа и са скептични, че бордът ще помогне за разрешаване на кризата. Освен това заявяват, че в неделя в 17 ч. ще има нов протест.

„Между редовете": Водната криза в Ловешко - глобално затопляне или регионално безхаберие

В студиото на "Здравей, България" председателят на Научно-техническия съюз по водно дело и бивш директор на "Водоснабдяване и канализация“ Пламен Никифоров препоръча на експертно ниво да се решат приоритетите по водоснабдяването, а след това бордът да вземе решение кое да се финансира.

"Трудно може да се реагира мигновено в период на водна криза. Не може един сондаж да осигури 200 литра, ако няма толкова вода. Проблемите са водоизточниците и състоянието на инфраструктурата, като първите са териториално неравномерно разпределени. Имаме поредица от сухи и влажни години. Има ярно изразена сезонна неравномерност. Около 60% от оттока на реките, които се използват, се формира през пролетта, а в момента те почти са пресъхнали. Водата трябва да се съхрани някъде, за да може да я използваме, когато ни потрябва. Язовирите не се реализират за месеци, нито дори за година. Въобще не знаем колко вода имаме, за да измерим точно колко са загубите. Четох, че около 40% от водоизточниците имат измервателно устройство. Конкретно в Плевен е необходима рехабилитация на водната мрежа", коментира Никифоров.

Според хидролога Иван Греченлиев водоснабдяването изисква изграждане в дълъг период в годините. "Огромна част от положените мрежи са по-възрастни от нас. Това не е система, която реагира веднага на намесата ни, дори с необходимия финансов ресурс. София е един добър пример - успя да намали загубите си от над 65% до 38", каза той.

Теодора Пакулева от Българска асоциация по водите oтбеляза, че по кохезионни еврофондове до 2029 г. се очакват 1,3 млрд. лева. "Отделно имаме финансиране от национален бюджет, земеделски програми и ПУДООС. Това е ресурс, който не се получава в рамките на тази година. Необходима е национална стратегия по водите. Темпът на реализиране и оползотворяване на средствата е нисък", обясни тя. 

"Твоят ден"

Мерките за разрешаване на водната криза са много закъснели, смята експертът по климатични и енергийни политики Георги Стефанов. "Още преди 20 години е било належащо да се вземат такива. Преди пет години по ПВУ имаше 140 млн. лева - проект за дигитализация, който да обобщи кой колко води ползва и за кои отговаря. МРРБ и МОСВ го одобриха първоначално, но после го прескочиха. Със сигурност 3,7 млрд. няма да са достатъчни. Ефективността и резултатите са много важни, призовавам за целево усвояване на средства. Имаме стотици села с проблеми с водоснабдяването и някои от тях с десетилетия. Нужно е приоритизиране относно разходваните средства, а от това зависи и резултатът", смята Стефанов. 

Проф. Петър Калинков от Българската асоциация по водите подчерта, че проблемът във ВиК сектора се дължи на дълги години бездействие. "В последните години безводието го обостри. Бордът по водите при всички случаи ще помогне, макар и късно. Отпускат се целеви средства за ВиК инфраструктура. Съществува опасност, ако не се използват ефективно. При бързо усвояване на пари се създават най-добри условия за корупция. Затова необходим е контрол. Язовири трябва да се строят, това е единственото средство, с което може да се управляват намалени водни ресурси. Водопреносната мрежа трябва да се зонира и да се създадат водомерни зони, така ще има условия за измерване на влизащата и изразходваната вода", коментира Калинков.

Проф. Емил Гачев: Инфраструктурата е ключът за преодоляване на водната криза

В ефира на NOVA NEWS проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН коментира причините за водната криза и посочи какви мерки са нужни, за да бъде овладяна. Според него проблемът не е изненадващ и се дължи както на климатични промени, така и на години на занемарена инфраструктура.

„Проблемите се трупат отдавна, но настоящата острота на кризата е климатична. Имаме няколко поредни години с по-малко водни запаси спрямо предходното десетилетие, когато валежите бяха наднормени“, обясни проф. Гачев. Той отбеляза, че затоплянето на климата води до по-високо изпарение, по-малко вода в реките и сериозно намаляване на снежната покривка – ключова за поддържането на водните запаси през пролетта.

Инфраструктурният проблем – в основата на кризата

Проф. Гачев подчерта, че институционалната неподготвеност и липсата на навременни инвестиции в мрежата са довели до огромни загуби на вода. „В град, който е на воден режим, виждаме три теча на питейна вода по улицата. Това е основният проблем“, заяви той.

Според експерта страната ни губи около 60% от водния ресурс в процеса на доставка – стойност многократно по-висока от тази в страни като Германия, където загубите са между 10 и 15%. „Само намаляването на загубите наполовина би удвоило наличния ресурс“, допълни той.

Проф. Гачев коментира и решенията на новосъздадения Борд по водите, според които до 2027 г. ще се осигурят малко над 1 милиард лева за справяне с кризата. „Тези средства ще решат проблема временно, но дори и те не са напълно осигурени. Не разбрах защо се създава нова структура, при положение че имаме Висш консултативен съвет по водите, който съдържа същите членове и институции“, каза той и изрази съмнение в ефективността на новия орган.

Експертът е категоричен, че трябва незабавно да се стартира цялостна програма за ремонтиране на инфраструктурата и намаляване на загубите. „Нужен е стратегически план и орган с ранга на министерство, който да се занимава само с управление на водите“, предложи проф. Гачев.

Критичните райони и прогнозите

По думите му формираният воден ресурс през последната година е около 9 милиарда кубични метра при средна стойност 16–18 милиарда за последните 40 години. Най-застрашени след Плевен и Ловеч са районите на Североизточна България и части от Югоизтока, като Северозападът също е рисков. „Надяваме се на повече валежи, но най-важното е още сега да започнем работа по намаляване на загубите на вода“, призова експертът.

Повече по темата гледайте във видеата.