Около 40% от водоизточниците имат измервателно устройство, сочи доклад на КЕВР

Продължава недоволството в Плевенско заради режима на водата, на който е подложен областния град. Исканията на протестиращите са да бъде подменена водопреносната мрежа, да се монтират нови измерватели, за да се види къде са най-големите загуби. Искат и магистралният водопровод да бъде подменен.

В сряда Националният борд по водите проведе първото си заседание и бяха набелязани мерки за справяне с кризата. Междувременно NOVA получи сигнали за три аварии - едната е във Велики Преслав, която пети ден не е отстранена. А в Плевен по улиците потече питейна вода на две места - до парк "Кайлъка" и в индустриалната зона. Според зрителите институциите са уведомени.

Протести срещу безводието на много места в страната. Има ли решение на проблема?

Борислав Цветанов, който е сигнализирал за проблема, сподели, че четири денонощия няма кой да отстрани аварията в индустриалната зона. "По двете платна течеше вода, вчера отстраниха проблема край парка, но изтекоха хиляди кубици вода, които са ни нужни да оросяваме кладенците. Междувременно водният режим продължава - три часа сутрин и вечер. Очакваме до две седмици подобрение на ситуацията с водната криза - само нощно време да нямаме вода, обещаха от МРРБ.

Плевенчани смятат, че националния борд по водите е печелене на време и са категорични, че искат да имат чиста вода с главно "В". Те считат, че е нужна смяна на цялата водопреносна мрежа и са скептични, че бордът ще помогне за разрешаване на кризата. Освен това заявяват, че в неделя в 17 ч. ще има нов протест.

„Между редовете": Водната криза в Ловешко - глобално затопляне или регионално безхаберие

В студиото на "Здравей, България" председателят на Научно-техническия съюз по водно дело и бивш директор на "Водоснабдяване и канализация“ Пламен Никифоров препоръча на експертно ниво да се решат приоритетите по водоснабдяването, а след това бордът да вземе решение кое да се финансира.

"Трудно може да се реагира мигновено в период на водна криза. Не може един сондаж да осигури 200 литра, ако няма толкова вода. Проблемите са водоизточниците и състоянието на инфраструктурата, като първите са териториално неравномерно разпределени. Имаме поредица от сухи и влажни години. Има ярно изразена сезонна неравномерност. Около 60% от оттока на реките, които се използват, се формира през пролетта, а в момента те почти са пресъхнали. Водата трябва да се съхрани някъде, за да може да я използваме, когато ни потрябва. Язовирите не се реализират за месеци, нито дори за година. Въобще не знаем колко вода имаме, за да измерим точно колко са загубите. Четох, че около 40% от водоизточниците имат измервателно устройство. Конкретно в Плевен е необходима рехабилитация на водната мрежа", коментира Никифоров.

Според хидролога Иван Греченлиев водоснабдяването изисква изграждане в дълъг период в годините. "Огромна част от положените мрежи са по-възрастни от нас. Това не е система, която реагира веднага на намесата ни, дори с необходимия финансов ресурс. София е един добър пример - успя да намали загубите си от над 65% до 38", каза той.

Теодора Пакулева от Българска асоциация по водите oтбеляза, че по кохезионни еврофондове до 2029 г. се очакват 1,3 млрд. лева. "Отделно имаме финансиране от национален бюджет, земеделски програми и ПУДООС. Това е ресурс, който не се получава в рамките на тази година. Необходима е национална стратегия по водите. Темпът на реализиране и оползотворяване на средствата е нисък", обясни тя. 

Повече по темата гледайте във видеото.