Писателката Красимира Димова представя втората си книга

Днес в Столичната библиотека ще се състои премиерата на втората книга на писателката Красимира Димова - "Макове сред асфалта". Тя е сборник от най-добрите текстове на авторката, които е писала от 70-те години до днес.

Сред сивотата на ежедневието винаги има цвете, което намира начин да цъфне. Такива са историите в новата книга на Димова. Тя събира истории за духа, който не се предава, и за доброто, което оцелява дори под тежкия валяк на времето.

“Вдъхновението е старо - повече от 50-годишно. Аз съм родена в една махала в Балкана и бях свикнала с малките полянки, баири, гора, животни - непрекъснато някакво разнообразие. И най вече хората - едни страхотни балканджии, с които съм израснала”, сподели писателката.

Георги Господинов оглави австрийска литературна класация

Книгата има силен биографичен оттенък и обхваща различни периоди от живота на авторката. Неслучайно първата част е озаглавена „Копнежи“ – това са разкази за хора, които намират щастие в простите неща.

“Виждала съм как хората са недоволни, как нищо не стига, как се вечно нацупени от нещо. И си спомнях как дядо всяка вечер си казваше молитвата. Той заставаше пред една икона и казваше: „Господи ти виждаш, аз лягам да спя. Господи, доволен съм - овошките зреят, добитъкът здрав, моите хора около мен - айде и утре тъй!”. Това беше неговата представа за щастие”, коментира Димова.

“Аз разказвам за едни овчари, които са високо в планината - само двамата цяло лято с хиляди овце, мъжа и жената. Аз ги питам какво става с любовта и дали се понасят. Мъжът загледа така настрани и попита: “Каква любов?”. Жената отвърна: “А кой се връща всяка вечер с фуния от папрат пълна с диви ягоди?”, разказа писателката, която описа това като любов.

От 35 години Красимира живее в Австрия, но не забравя България и родното Априлци. И помага на възрастни хора в нужда.

Виктория Бешлийска – писането като любов и утеха

“Аз не съм богат човек що се отнася до финанси, но там успях да се сприятеля с населението. Това стана моя втора родина. Те ми помагат и благодарение на тях и на моя партньор успяхме да направим в Априлци дом за стари хора за 30 души без покрив над главата си”, каза Димова.

Писателката сподели, че веднъж е била безкрайно развълнувана, когато една жена от старческия дом й казала, че няма какво да й даде, затова я благословила. “Направи ми кръстче на челото и каза: “Като умреш от костите миро да тече (благородно масло)”. Бях шашната как всъщност тази жена, която наистина нищо няма, намери думи, които останаха завинаги в сърцето ми”.

А маковете имат специална символика.

“Бях много слисана, когато един път вървях, вече знаех технологията на правене на асфалт, и видях в пукнатина цъфнал мак и поникнала трева. Това толкова ме възхити и в същото време си помислих, че хората, за които аз разказвам, са точно това - макове, които проникват през асфалта и цъфват в най-черната чернилка на този асфалт”, допълни Димова.

Именно тези хора илюстрират маковете, които успяват да поникнат сред пропукания асфалта – те са символът на несломимия човешки дух.

Повече по темата гледайте във видеото.

 

Последвайте ни