Любопитната история на Пернишката крепост

В Деня на народните будители разказваме една любопитна история за духовния водач на средновековните българи. Според легендите свети Иван Рилски е обитавал пещера в района на Перник. Днес там се издига храм, построен още по времето на турското робство. А най-любопитното е, че тогава българите са палили свещи, слизайки в катакомбата, над която се издига църквата „Свети Георги“. 800 години, след като там вероятно е намерил подслон Иван Рилски. През годините в пернишката крепост са откривани удивителни неща. Една от най-интересните находки е меч от VI век с надпис на старонемски, който може да събуди легенди подобни като тази на Ескалибур и крал Артур. Основателите на Перник са били обвинени, че са откраднали златната колесница на персийския цар Дарий. 

Снимка: iStock

Пернишката котловина. Заобиколена от Витоша, Голо Бърдо и Люлин с преминаващата река Струма, местността се превръща в дом на тракийското племе агриани още през античността. Известни като отлични рудничари и чудесни бойци, агрианите издигат и първите крепостни стени, разказва главният уредник на археологическия музей в Перник Василка Паунова.

Когато римляните завладяват Тракия и унищожават македоните, заради стратегическото си местоположение, пернишката крепост се превръща във важна част от отбраната между Сердика и Пауталия, днешен Кюстендил. От този период са и изградените тук църкви. 

В началото на девети век, когато хан Крум завладява Сердика, Перник става част от българската държава. Неговият син, хан Омуртаг превръща крепостта в непристъпна твърдина с двойни стени и правоъгълни кули.

Разцветът на България по времето на цар Симеон през десети век се отразява и тук. Археолозите откриват множество монети и печат на цар Петър. А някъде в планината свети Иван Рилски намира подслон при една от обиколките си.
и.

Църквата "Свети Георги", която се намира в подножието на крепостта. Изграден през 1843 година, този храм действа и в момента. На южната стена на църквата все още личат основите, където се е намирала най-вероятно катакомбата, където е отседнал Иван Рилски. Иконостасът и стенописите обаче трябва спешно да бъдат реставрирани.

Снимка: iStock

Упадъкът на България в края на десети век води до все по-нарастваща заплаха от страна на Византия. След превземането на Велики Преслав, столицата се премества в Охрид, а управлението се води от западните български територии. В Перник властва воеводата Кракра. Византийските историци го описват като мъж отличен във военното дело. Кракра всъщност ръководи отбраната на общо 35 крепости, когато император Василий II Българоубиец се насочва към Средец, за да подчини и западните български земи. Но тук, в Перник, византийците търпят съкрушително поражение.

Жестокостта, с която Василий Българоубиец се отнася с пленените войни е потресаваща. Според легендите близо 15 000 българи са ослепени, а цар Самуил получава сърдечен удар, след като те се завръщат на българска земя. Времето на първата българска държава неумолимо изтича. А византийците отново се насочват към Перник.

След голямо земетресение в средата на 11 век пернишката крепост е почти напълно разрушена. Стените обаче са възстановени. От бедствията обаче се възползва сръбският жупан Стефан Неман превзема областта и разрушава града.

В рамките на крепостта археолозите се натъкват на голям брой любопитни находки от различните периоди.

Снимка: iStock

По време на византийското владичество Перник страда от нашествието на викинги и печенеги. В края на 12 век оттук преминава една от колоните на третия кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса. С възкачването на трона на Калоян България отново се превръща в една най-мощните държави в Средновековна Европа. Нашествениците са прогонени. Но Перник така и не възстановява статута си на крепост с национално значение. Въпреки това сред тези стени все още витаят спомените на безстрашният воин Кракра, който отбива атаките на византийците. До днес, когато Перник продължава да бъде градът, в който живеят твърди и неумолими хора, които са запазили духа на българите, които не се подчиняват на чужда воля.

Целия разговор гледайте във видеото.