Председателите на Народно събрание през годините: Лица, епохи и политически завои

Българският парламентаризъм след края на комунистическия режим преминава през дълбоки трансформации, а председателите на Народното събрание често се превръщат в ключови фигури на прехода. От последните години на социализма до динамичната политическа картина днес, всеки от тях оставя отпечатък върху институцията. В навечерието на избора на  председател на 52-рото Народно събрание проследяваме кои личности заемаха поста през годините и каква беше тяхната роля.

Президентът подписа указа за свикване на Народното събрание

Николай Тодоров – председател на VII Велико народно събрание (1990–1991)

Снимка: Уикипедия

Философ, дипломат и учен, Николай Тодоров оглавява Великото народно събрание, което има историческата задача да изработи новата Конституция на България. Роден през 1921 г., той е професор и бивш външен министър. Под неговото ръководство парламентът приема основния закон през 1991 г., поставяйки институционалните основи на демократичната държава. Управлението му преминава в условията на силно политическо напрежение и първите свободни избори.

Стефан Савов – председател на 36-ото НС (1991–1992)

Снимка: Facebook/ Исторически дневник

Юрист и дългогодишен опозиционер на комунистическия режим, Стефан Савов е една от емблематичните фигури на СДС. Прекарва години в затвора по политически причини. След 1989 г. се включва активно в демократичните процеси и става председател на първия редовно избран парламент по новата Конституция. Мандатът му поставя началото на реалния парламентарен живот в условията на многопартийна система.

Александър Йорданов – председател на 36-ото НС (1992–1994)

Снимка: БГНЕС

Литературовед и политик от СДС, Йорданов поема поста след вътрешнополитически сътресения. Роден през 1952 г., той е активен участник в демократичните промени. Като председател на парламента работи в период на нестабилност, белязан от смяна на правителства. По-късно развива дипломатическа кариера и става евродепутат.

Благовест Сендов – председател на 37-ото НС (1995–1997)

Снимка: БТА

Световно признат математик и академик, Сендов е председател в един от най-тежките периоди на прехода. Роден през 1932 г., той е ректор на Софийския университет и посланик в Япония. По време на мандата му България преживява икономическа катастрофа, хиперинфлация и масови протести, довели до политическа криза и предсрочни избори.

Йордан Соколов – председател на 38-ото НС (1997–2001)

Снимка: Уикипедия

Юрист и ключова фигура в СДС, Соколов е един от архитектите на реформите в края на 90-те години. Роден през 1933 г., той играе важна роля в законодателните промени, свързани с евроатлантическата интеграция на България. Като председател ръководи парламента в период на относителна стабилност и стратегически решения за бъдещето на страната.

Огнян Герджиков – председател на 39-ото НС (2001–2005)

Снимка: БТА

Изтъкнат юрист и преподавател по търговско право, Герджиков е едно от лицата на НДСВ. Роден през 1946 г., той е известен с експертизата си в законодателството. По време на неговия мандат парламентът приема редица ключови закони, свързани с подготовката на България за членство в ЕС. По-късно става служебен министър-председател.

Борислав Великов – председател на 39-ото НС (2005)

Снимка: БТА

Икономист и депутат от НДСВ, Великов поема поста в края на мандата. Роден през 1940 г., той има дългогодишен опит в публичната администрация и парламента.

Георги Пирински – председател на 40-ото НС (2005–2009)

Снимка: БТА

Политик от БСП с богата международна кариера, Пирински е роден в САЩ и е бивш външен министър. Като председател ръководи парламента по време на управлението на тройната коалиция, когато България става член на Европейския съюз през 2007 г.

Цецка Цачева – председател на 41-ото и 43-ото НС (2009–2013; 2014–2017)

Снимка: "Булфото"

Юрист и дългогодишен депутат от ГЕРБ, Цачева е първата жена на този пост. Родена през 1958 г., тя председателства парламента в периоди на силна политическа конфронтация и обществени протести. По-късно е кандидат за президент и министър на правосъдието.

Михаил Миков – председател на 42-ото НС (2013–2014)

Снимка: БТА

Юрист и представител на БСП, Миков е роден през 1960 г. Мандатът му е белязан от масови граждански протести и политическа нестабилност. По-късно става лидер на БСП.

Димитър Главчев – председател на 44-ото НС (2017)

Снимка: БГНЕС

Икономист и политик от ГЕРБ, Главчев подава оставка след политическо напрежение в парламента.

Цвета Караянчева – председател на 44-ото НС (2017–2021)

Снимка: БГНЕС

Инженер и депутат от ГЕРБ, Караянчева е втората жена председател. Управлява парламента в мандат, белязан от сравнителна политическа стабилност.

Ива Митева – председател на 45-ото и 46-ото НС (2021)

Снимка: БТА

Юрист и експерт по парламентарно право. Родена през 1972 г., тя става символ на кратките и фрагментирани парламенти през 2021 г., когато политическата криза води до поредица от избори.

Никола Минчев – председател на 47-ото НС (2021–2022)

Снимка: БТА

Адвокат и политик от „Продължаваме Промяната“, Минчев е най-младият председател в новата история. Роден през 1987 г., той е отстранен след вот на недоверие, което предизвиква нова политическа криза.

Вежди Рашидов – председател на 48-ото НС (2022–2023)

Снимка: БГНЕС

Известен скулптор и бивш министър на културата, Рашидов поема поста като компромисна фигура в условията на политически блокаж.

Росен Желязков – председател на 49-ото НС (2023–2024)

Снимка: БГНЕС

Юрист и политик от ГЕРБ, бивш министър на транспорта. Играе важна роля в сложните коалиционни процеси.

Рая Назарян – председател на 50-ото НС (2024)

Снимка: БГНЕС

Юрист и депутат от ГЕРБ, с кратък, но динамичен мандат в период на политическа нестабилност.

Наталия Киселова и Рая Назарян – председатели на 51-ото НС (2024–)

Снимка: БГНЕС

Конституционалистът Наталия Киселова оглавява парламента в началото на мандата, след което постът отново е поет от Рая Назарян. Честите промени отразяват нестабилността на политическата среда.

През годините след 1989 г. председателят на Народното събрание се утвърждава като една от най-важните фигури в държавата – гарант за парламентарния ред, но и отражение на политическите баланси. От стабилни мнозинства до периоди на чести избори и кратки парламенти, този пост неизменно следва динамиката на българската политика. Именно затова изборът на нов председател на 52-рото Народно събрание в четвъртък ще бъде ключов момент, който ще даде първи сигнал за начина, по който ще функционира новият парламент.