История за вярата, новия шанс и радостта да помагаш на онези, които често остават невидими

Станимира Георгиева е шоколатиер и социален предприемач, който избира да бъде шанс за другите – без шум и без показност.

Преди да избере този път, Станимира е част от корпоративния свят – кариера, сигурност и развитие. Въпреки това, тя решава да напусне директорския пост. „Така стана, че шоколадът, който ме е преследвал през целия ми живот, в един момент ме обсеби и каза: само с мен ще се занимаваш”, спомня си тя. Така се ражда нейната малка работилница, която се превръща в мисия.

„Нищо лично”: Празнични одежди за яйцата от жива вълна (ВИДЕО)

Станимира вярва, че шансът трябва да бъде споделян. „Аз съм имала винаги много голям шанс в живота си, за да реализирам моите стремежи. Има хора, които се раждат без такъв шанс – с физически различия или интелектуални затруднения”, казва тя. За 10 години нейното предприятие има 11 успешни случая – незрящо момиче, хора с интелектуални затруднения или дълготрайно безработни над 55 години, които днес са успешно реализирани на пазара на труда.

За Станимира социалното предприемачество не е само работа, а начин на общуване. „Всичко е взимане и даване. Когато си мислим, че всъщност много даваме, мисля, че поне при мен е така – аз получавам повече. Радостта, която получавам, е повече”, споделя тя. Вярва, че потенциалът на всеки човек може да разцъфне, ако някой просто му отвори вратата.

Отвъд материалния свят, тя намира покой и вдъхновение в църквата. „Не мога да си представя, че животът ми в материалния свят би съществувал без търсенето на Бога. Господ излива много благодат, но понякога ние стоим с чадъри. Когато махнем чадъра и искаме наистина да се открием, тогава тази любов и пълнота идват в нас”, разказва тя.

В навечерието на Великден Станимира е сред доброволците в храма, които подготвят здравец – символ на новия живот. Вера Жекова, която работи в църквата, допълва: „Това ни показва единомислието и единодействието в църквата – да сме заедно един с друг и с Бога и да си помагаме”.

Финалното послание на Станимира Георгиева към зрителите е за вътрешно пробуждане: „Нека да събудят онези чувства в себе си, които досега са им носили тъга, омраза, ревност. Господ не иска да сме тъжни. Нека си представим колко по-красив би бил животът с любов, радост, мир и милосърдие. Ако не можем да променим себе си, какво друго около нас можем да променим?”.

Повече гледайте във видеото.

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking