"Дотам и обратно": Любопитните истории на чешмите в Лудогорието (ВИДЕО)

Лудогорието блести в цветовете на  пролетта. След студените месеци природата се събужда и постепенно покрива тучните полета със зеленина. Язовирите са пълни и отразяват спокойното сутрешно небе.

В сезона, когато водата блика отвсякъде, поемаме на път, за да надникнем в историята на някои от емблематичните чешми в региона. Строени преди столетия като извори на живот за отрудените хора.

"Дотам и обратно: Потопени църкви в България

В сърцето на Разград откриваме истинско произведение на изкуството. Красиво момиче в антично облекло, държащо на раменете си съд за вода. Момина чешма е обвита в загадки. Изградена е в края на 19 век. Днешният чугунен облик е отлят в чешкия град Бланско.

Изследователи на Момина чешма разказват стара легенда за любовта между красивото арменско момиче Анахид и бедния учител Иван. Смъртта на девойката край чешмата накарала баща й да поръча изящна скулптура, напомняща за нейната красота. Съществува и вярване, че ако жена пие от водата в чешмата, ще се влюби и ще остане в Лудогорието.

В България няма аналог на тази фигура. В Европа обаче се знае за още няколко подобни скулптури - в Полша, Чехия и Словения. През годините символът на Разград е бил демонтиран, местен, реставриран. Водоизточникът в момента е градската водопроводна мрежа.

Голяма чешма с каменни корита краси лудогорското село Топчии и гордо напомня за паметен момент от българската военна история. Две трети от населението на селото участва във войните за национално обединение под знамето на 19-ти пехотен полк. През 1915 година формированието лагерува 11 месеца край селото в очакване на военна кампания за освобождаване на Южна Добруджа. Така през 1916 година войниците изграждат чешмата с паметния надпис „Не забравяй Добруджа“.

Милена Дончева от читалище "Просвета-1895" - с. Топчии разказва, че войници са направили лагер тук и са останали задълго. Те водели конете си на водопой към изворите на рекичката. Каптирали един от най-големите извори и довели водата в селото, направили чешма там, където бил мегдана. "Когато е обявена войната с Румъния, на 1 септември 1916 година призори, полкът е вдигнат под тревога и се отправя към Кубрат-Тутракан. Чешмата остава след тях, за да напомня за тях. Често хората казват, че войниците приживе са си направили паметник", допълва още тя. А дали някога чешмата е пресъхвала? Дончева не помни това да се е случвало.

Преди бурната индустриализация на кърския труд, полетата са били изпълнени с хора от сутрин до мрак. А чешмите са давали глътка свежест в лятната жега.

Една такава чешма откриваме в околностите на лознишкото село Синя вода. Градена е преди век, но е била полуразрушена от иманярски набези. Днес чешмата отново грее по-красива отвсякога, благодарение на местни майстори.

„Дотам и обратно”: Загадките на Сакар и самотната кула, където цар Калоян разбива кръстоносците

Кметът на Синя вода Ахмед Вехов разказва, че чешмата е много стара, може би на над 100 години. Направена от местните хора, които са я използвали по време на жътва. "Жътварите, лозарите са имали имоти тук. Чешмата е построена е от тях, за да се използва и за добитъка", допълва още той..

Освен за водопой на хора и животни, чешмите в миналото са събирали влюбени, били са място за срещи и седянки. Присъствали са в народните песни и стихове. Пресъхването често се е смятало за лоша поличба.

Преходът от студения към топлия сезон е най-свежата и най-колоритната част на годината. В Лудогорието всичко се събужда и цъфти. Безбрежните полета са като шарени черги. Цветна пелена покрива приказно зелените гори, ухаещи на див чесън. Невероятен и вдъхновяващ природен спектакъл.

Целия разказ гледайте във видеото.