Посланикът на Италия у нас: София и Рим имат общи ценности и голям потенциал за развитие

България и Италия имат потенциал да задълбочат партньорството си в икономиката, културата, отбраната и инфраструктурата. В специално интервю за NOVA италианският посланик у нас Н.Пр. Марчело Апичела коментира възможностите за нови инвестиции, ролята на Италия в бойната група на НАТО у нас и надеждата папа Лъв XIV да посети България.

Ваше Превъзходителство, за мен е чест и удоволствие да разговарям с Вас. Благодаря Ви, че ни посрещате в прекрасната си резиденция и че приехте поканата ми.

Благодаря Ви, че сте тук и че споделяте някои идеи относно моята мисия и моята гледна точка за страната.

Джиро д’Италия предизвика огромен интерес в България. Как оценявате ролята на страната ни като домакин на това уникално събитие?

Ролята на България като организатор на Джиро д’Италия беше наистина успешна. Винаги казвам, че Джиро д’Италия не е просто спортно състезание, а, бихме могли да кажем, пътешествие, което обединява територии, хора и култури. Смятам, че България разбра духа на това състезание. Освен това това не е само мое мнение, а и мнението на телевизионните коментатори. Гледах трите етапа по телевизията и хора от различни градове в Италия бяха изненадани от този ентусиазъм и страст. Милиони хора, милиони българи следяха събитието чрез медиите, а огромни тълпи се събираха покрай трасето през трите етапа. Имаше истински ентусиазъм. Смятам също, че страната успя да покаже своите пейзажи и красоти. Това е много важно, защото Джиро д’Италия се гледа по целия свят от над 700 милиона души, включително в много отдалечени държави като Колумбия и Австралия. Така че мисля, че това беше добър знак – както казваме на латински, beaticum – за следващото голямо събитие, песенният консурс "Евровизия 2027". Накратко – поздравления за България.

Българска парламентарна делегация пристигна в Рим заради 24 май (ВИДЕО+СНИМКИ)

Благодаря Ви много. Честванията на 24 май в Рим и Ватикана са съкровена традиция за българската културна делегация и ние сме дълбоко благодарни на Италия за съхраняването на наследството на Светите братя Кирил и Методий. Как виждате бъдещето на нашите културни отношения?

Ще разделя въпроса Ви на две части. На първо място бих казал, че Италия е направила и продължава да прави много за съхраняването на наследството на светите братя Кирил и Методий. Ако вземем предвид, че например първата катедра по славянска филология е създадена още през 1920 година от известния професор Джовани Мавер, а днес тази дисциплина се преподава в различни университети в Италия. Благодарение на средствата по националните планове за възстановяване значителни финансови ресурси бяха насочени към насърчаването не само на славянската филология, но и на преподаването на старославянски език, старобългарски език и тяхната граматика. Освен това в университета „Ориентале“ в Неапол се реализират интересни проекти, свързани с използването на изкуствен интелект за изучаването и анализа на средновековни ръкописи на кирилица. Смятам, че и неотдавнашното избиране на професор Алесандро Бруни, преподавател по славянска филология, за почетен член на Академията на науките е свидетелство за голямото уважение, което изпитваме към славистиката, както и за високата компетентност на нашите университети по тази специфична тема. 

Втората част е свързана с културното бъдеще. Популяризирането на културата е ключов елемент от моята дипломация и бих казал – от нашата дипломация. Например, една от целите на моята мисия ще бъде да осигурим нова сграда за Италианския културен институт, защото в момента той се помещава в сградата на посолството. Моята идея е да създадем нов културен център, в който да има възможност за провеждане на курсове по италиански език, организиране на концерти и пространство за изложби. Смятам, че Италия заслужава такова присъствие, като се има предвид броят на хората, които изучават италиански език, както и огромната симпатия към Италия. Чрез Италианския културен институт присъстваме на най-важните културни събития в България – не само в София, но и във Варна, Пловдив и Банско. Участваме във фестивали за класическа музика, джаз и други културни прояви.

Що се отнася до киното, участваме в „Киномания“, „Master of Art“ и „CineLibri“.

Една снимка ми напомня за един прекрасен момент, когато връчих награда на Тони Сервило след прожекцията на великолепния филм „Партенопа“ на Паоло Сорентино в рамките на фестивала CineLibri, организиран в края на ноември. Спомням си, че около 3000 души гледаха филма, а след края му Тони Сервило беше изпратен с продължителни овации на крака. Тогава той се обади на режисьора Паоло Сорентино и му каза: „Паоло, виж какво се случва тук!“

Снимката е от събитие, организирано миналата година преди концерта на Соня Йончева и известния италиански тенор Григорио, проведен тук, в резиденцията. Винаги казвам, че това е моята резиденция, но всъщност тя принадлежи на Италия. И съм много горд, че мога да отварям вратите ѝ за най-доброто, което Италия може да предложи.

Снимката е от последния етап на моята мисия в Панама. На нея съм заедно с баща си. Той беше генерален секретар на Театро ди Сан Карло. Затова израснах в много тясна връзка със света на музиката, танца, балета и сценичните изкуства като цяло.

В този смисъл се чувствам истински привилегирован. Ето защо пазя и снимка с Райна Кабаиванска, която беше близка приятелка на баща ми. Трябва да призная, че когато се срещнахме за първи път тук, в София, тя беше много развълнувана от приликата ми с него. Тази снимка е именно от първата ни среща. Имам и снимка с моите колеги. Направена е в София. Имахме много приятна дипломатическа общност и затова пазя този спомен.

Освен това бих искал да насоча вниманието и към други области, например археологията. Миналата седмица поканих директора на всички музеи в Италия – професор Масимо Осана. Той беше дълги години директор на Помпей и именно благодарение на неговата работа Помпей възвърна своя международен престиж и популярност по целия свят. Той е изключително известен специалист и понастоящем е генерален директор на италианските музеи. Заедно с директора на Националния археологически институт с музей към БАН, професор Христо Попов, организирахме тридневна мисия, по време на която посетихме всички тракийски гробници в района на Казанлък и обсъдихме бъдещи съвместни проекти.

Друга изключително интересна сфера е Космосът. Но когато говорим за Космоса, говорим и за други области, включително за икономиката. Вдругиден съм поканил директора на Европейската космическа агенция – Томасо Гидини. Той е силно ангажиран с новите мисии до Луната и Марс и ще представи различните аспекти на тази дейност. Така ще можем да достигнем до различни аудитории и да предадем посланието, че Космосът не е самоцел, а двигател за развитие в множество други области, включително в глобалната икономика.

В цифри: Как Джиро д'Италия се отрази на страната ни

Чудесни инициативи. Продължавайте с прекрасната работа!

Да, всичко това е възможно, защото разполагам с прекрасен екип. Аз съм щастлив посланик. Знаете, материалната база е важна. Да имаш красива резиденция е важно, но за мен е още по-важно да имаш добър екип.

Папа Йоан Павел II и папа Франциск са посещавали България. Трябва ли да очакваме посещение и от папа Лъв XIV?

Големи късметлии сте!

Абсолютно.

Наистина сте големи късметлии.Засега нямам информация за официално посещение. Знаете, че посещенията на папата зависят от различни фактори – разбира се, от отправената покана, но също така и от програмата на Светия отец. Папа Йоан Павел II беше избран през 1978 г. и посети София през 2002 г. Папа Франциск беше избран през 2013 г. – по това време бях в Буенос Айрес и това беше голямо събитие – а по-късно посети България през май 2019 г. Мисля, че настоящият папа, Папа Лъв XIV, е в началото на своя понтификат и, надявам се, го очаква дълго служение. Смятам също, че той проявява истински интерес към икуменическия диалог между християните, както и между Католическата и Православната църква. Той неведнъж е говорил за значението на Първия Вселенски събор като първи опит за преодоляване на разделенията в християнския свят. Според мен това е изключително важен аспект и съм убеден, че можем да очакваме бъдеща визита на Папата.

Ние бихме били изключително щастливи да посрещнем папата тук в България!

Да, защото днес папата играе важна роля в световен мащаб и понякога има смелостта да говори открито по трудни теми. Не е случайно, че една от първите му енциклики е посветена на много важен и актуален въпрос – използването на изкуствения интелект. Този документ поставя във фокуса човешкото достойнство и ключовите предизвикателства, свързани с новите технологии.

Италия е един от основните икономически партньори на България. Какви възможности виждате за разширяване на търговията и инвестициите между нашите страни в бъдеще?

Преди всичко бих искал да кажа, че трябва да се стремим към разширяване на сътрудничеството в нови и по-динамични сектори, като например космическата индустрия и енергетиката. Италия вече има силно присъствие тук – над 250 италиански компании развиват дейност в България. Опитвам се да посетя колкото е възможно повече от тях и смятам, че е важно да се отворят нови направления за сътрудничество.

След многобройните ми срещи с представители на бизнеса трябва да отбележа, че е важно да се намерят решения и на някои съществуващи проблеми. Един от тях е недостигът на квалифицирана работна ръка. Напоследък все по-често чувам и опасения, свързани с инфлацията, както и необходимостта от по-нататъшно опростяване на административните процедури и бюрокрацията. Трябва обаче да кажа, че тези посещения и срещи, които организирам понякога съвместно с Конфиндустрия и Търговската камара, са изключително вдъхновяващи. Те са причина да се чувствам наистина горд като посланик. Виждам компании, които в много случаи са дошли тук непосредствено след падането на комунистическия режим, в много трудни времена. Но те са повярвали в тази страна. Повярвали са, че България има стратегическо географско положение, макроикономическа стабилност и много способни специалисти и таланти в различни области. Затова смятам, че съществуват всички предпоставки отношенията между нашите страни да се развиват още по-успешно. Бих искал да спомена и нещо, което е свързано със свързаността и значението на транспортните коридори. За нашите компании коридор 8 е от жизненоважно значение.

Това е и моят следващ въпрос. Според Вас кога реалистично би могъл да бъде завършен този проект?

Трудно е да се каже, защото това е дългосрочен проект, който изисква финансиране, политическа воля и съобразяване с геополитическите фактори. Но мога да Ви уверя, че както за Рим, така и за София това е въпрос от ключово значение и нашето правителство твърдо подкрепя проекта.

Подготвяхме междуправителствена среща в Несебър, съвпадаща с преминаването на Джиро д’Италия, но това беше по времето на предишното правителство. След сформирането на новото правителство беше взето решение – според мен напълно разумно – срещата да бъде отменена и отложена за по-късен етап. Въпреки това смятам, че през втората половина на тази година ще се проведе нова много важна междуправителствена среща. Целта ще бъде да се даде нов тласък на проекта и по-добре да се разбере къде се намират основните трудности и препятствия. Но мога да Ви уверя, че Италия ще продължи да подкрепя тази инициатива. Ако погледнем обема на италианския износ към Балканите през 2025 г., той възлиза на около 10 милиарда евро. Тази сума включва търговията със Сърбия, Северна Македония, Черна гора и други държави от региона. Представете си колко голямо значение би имало изграждането на транспортен коридор, който да улесни движението на стоки от Турция към Европа. Само на турските граници всеки ден преминават или чакат около 3000 товарни камиона.

Коридорът е от изключителна важност и за двете страни.

Да, да, така е.

Италия е ключов партньор на България в областта на отбраната и водеща държава в бойната група на НАТО в България. Според Вас как бихме могли допълнително да укрепим сътрудничеството си на източния фланг на НАТО в отговор на заплахите за сигурността, идващи основно от Русия?

На първо място бих искал да отбележа, че важно събитие беше подписването на меморандум между двамата министри на отбраната през декември миналата година – министър Гуидо Крозето и министър Атанас Запрянов. Споразумението предвижда съвместното изграждане на нова база в Кабиле и разширяване на нашето присъствие тук. Говорим за контингент от около 800 италиански военнослужещи, като Италия е водещата държава в бойната група на НАТО в България. В бъдеще възнамеряваме не само да увеличим присъствието си, но и да повишим нивото на това формирование до бригадно ниво. Именно затова новата база е от съществено значение за развитието и укрепването на нашето присъствие тук. Също така ще бъде важно да провеждаме съвместни учения, които да подобрят оперативната съвместимост между нашите армии. Посещавам много често полигона в Ново село и мога да Ви уверя, че там се извършва изключително активна работа. Почти всяка седмица приемам генерали от Италия, които пристигат именно по тези въпроси.

Много българи изпитват особена симпатия към Италия, а страната е дом на една от най-големите български общности в чужбина. Защо според Вас Италия остава толкова привлекателна и вдъхновяваща за българите и за хората по целия свят?

На първо място бих казал, че Италия е вдъхновяваща страна за хора от целия свят. Често цитирам Умберто Еко. Той е написал забавен предговор към известната книга „Защо италианците обичат да говорят за храната“, написана от Елена Костикович.

Трябва да кажа, че Италия има нещо много специфично и уникално. На всеки пет километра всичко се променя – паметниците, пейзажите, храната, дори диалектите. Именно това разнообразие е толкова привлекателно.

Не говоря само за културата, защото за културното богатство на Италия е лесно да се говори. Смятам обаче, че за българите има и нещо друго, което ги привлича към Италия – бих го нарекъл дори социологически аспект. Според мен българите и италианците споделят някои много важни ценности – значението на семейството, на приятелството и на гостоприемството.

Освен това има много български студенти, които учат в Италия, както и все повече италиански студенти, които идват в България, особено за да следват медицина. И накрая бих казал, че начинът на живот в Италия е много приятен. Вероятно затова сме сред държавите с най-висока продължителност на живота в света, заедно с Япония. Въпреки всички проблеми, които имаме и които добре познаваме, трябва да призная, че колкото повече пътувам по света, толкова повече оценявам собствената си страна.

Имате впечатляваща професионална кариера. Какво Ви вдъхнови да изберете дипломатическата професия и кои са били най-вълнуващите и най-предизвикателните моменти в дипломатическата Ви служба досега?

В моя случай бих казал следното. Още от младостта си знаех, че това е професията, на която искам да посветя живота си. Това беше моята цел, въпреки че знаех колко труден е конкурсът за дипломатическата служба в Италия. Годината, в която издържах конкурса, започнахме 1500 кандидати, а в крайна сметка бяха приети само 23 души. Това е изключително строг подбор, основан единствено на заслуги и способности.

Паралелно с това се подготвях и за кариера като съдия, но се чувствам истински щастлив, че избрах дипломацията. Това е професия, която напълно те поглъща.

Ще перифразирам един известен журналист: добрият дипломат може да бъде разпознат по подметките на обувките си, защото трябва постоянно да ходи, да пътува, да опознава страната в дълбочина, да се среща с хората и да разбира обществото. Познанието за една държава никога не е лесна задача.

Убеден съм, че България ще бъде едно от най-интересните и предизвикателни назначения в кариерата ми. Също толкова предизвикателен беше и мандатът ми като посланик в Панама. Освен Панама отговарях и за Хаити, Доминиканската република, Антигуа и Барбуда, както и Сейнт Китс и Невис – общо пет държави и сравнително малък екип. Заварих сложни двустранни отношения, но в края на мандата си получих държавни отличия от съответните страни, което беше голямо удовлетворение. Освен това успях да създам ново посолство. Често казвам, че дипломатическата работа понякога е преходна – днес отношенията са отлични, утре политическата ситуация може да се промени. Но ако оставиш след себе си добре функциониращо посолство, културен институт или резиденция, това е нещо трайно, което остава за следващите поколения дипломати.

Ето защо Аржентина беше особено важен период за мен. Когато пристигнах в Буенос Айрес като заместник-ръководител на мисията, посланикът ми възложи необичайна задача: да управлявам огромна сграда – бивше генерално консулство, две трети от което беше неизползвано – както и един театър.

В Буенос Айрес притежаваме театър, който е единственият италиански театър извън пределите на Италия. Това е вторият по големина театър в града с 1600 места. Трябваше да реорганизирам цялата сграда и в крайна сметка проектът се оказа успешен. Днес тя носи името „Палацо Италия“. Необходимо беше да се организира цялото пространство от нулата. Театърът също беше в лошо състояние. Промених изцяло управлението, смених борда на директорите и благодарение на една прекрасна програма за културно меценатство успях да осигуря пет милиона долара за реновирането му. Днес Teatro Coliseo е един от най-модерните театри в Аржентина. Ако потърсите историята му в интернет, ще видите колко впечатляваща е неговата трансформация.

Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо във Вашия живот?

 Без съмнение – моите деца. Те са истинско чудо в моя живот, но вярвам, че са чудо и в живота на всеки родител. Те носят радост, любов и ни учат на много неща. Преди всичко – на търпение. След това – на отдаденост. И най-вече – на безусловна любов. Децата те карат да работиш по-усърдно и да се стремиш да направиш света по-добро място. Осъзнавам, че е важно да оставим по-добър свят на децата си, но също толкова важно е да оставим по-добри деца на света. Именно в това се състои чудото – да успееш да им предадеш истинските ценности.

Ваше, превъзходелство за мен беше привилегия да разговарям с Вас.Благодаря Ви.

За мен също! Благодаря Ви много!

Благодаря Ви много.

Целия разговор гледайте във видеото.