Рейтингът на университетите за 2026 г.: Кои са лидерите и къде дипломата носи най-високи доходи?

Днес общо 51 университета получиха годишна оценка на базата на редица показатели като учебен процес, научна дейност, приложение на дипломата, престиж и ниво на безработица.

От просветното министерство представиха Рейтинговата система за 2026 г., като целта е да се окаже помощ на кандидат-студентите в техния избор сред 52 професионални направления у нас.

МОН представи платформа с безплатен достъп до готови уроци и учебни проекти за всички училища (ВИДЕО+СНИМКИ)

Все повече завършили висше образование се реализират на българския пазар на труда, а средният облагаем доход на висшистите е нараснал около три пъти през последното десетилетие, показват данните от тазгодишното издание на рейтинговата система. Информацията беше представена от Георги Стойчев от Министерството на образованието и науката.

По думите му системата потвърждава три трайни положителни тенденции – подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, повишаване на конкурентоспособността на българското висше образование и подобряване на количеството и качеството на научната дейност.

„За единица време изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни в сравнение със ситуацията отпреди десетина години“, посочи Стойчев.

► Все повече висшисти остават да работят в България

Делът на завършилите висше образование, които не се реализират в страната, е намалял двойно за последното десетилетие. В същото време средният облагаем доход на висшистите се е увеличил около три пъти и вече достига приблизително 1600 евро.

Според Стойчев данните показват, че инвестицията във висше образование се изплаща, като има значение и дали човек продължава обучението си от бакалавърска към магистърска степен.

Най-бързо са нараснали доходите на завършилите професионално направление „Военно дело“ – с 280% за последните четири години, достигайки средна брутна заплата над 3700 евро. Следват завършилите „Национална сигурност“, при които увеличението е над 190%, а заплатата вече е над 2000 евро. Същите възнаграждения взимат завършилите металургия и енергетика.

В същото време най-малък ръст на доходите се отчита при завършилите „Математика“, „Информатика“ и „Компютърни науки“. До 2022 г. именно „Информатика и компютърни науки“ са оглавявали класацията по доходи, но оттогава насам водещо е „Военно дело“.

Въпреки високите доходи в това направление, интересът към него остава по-нисък. Около една четвърт от местата по държавна поръчка остават незапълнени. Подобна е ситуацията и при „Математика“, въпреки че направлението е сред десетте, които осигуряват най-високи доходи.

Що се касае до безработицата, то сред наскоро завършилите, тя се запазва около 2%, като е най-ниска или почти незабележима отново в направление „Военно дел” и расте до над 3% сред педагози, психолози, социални работници и служителите в сектор туризъм.

► Чуждестранните студенти у нас са се удвоили

За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в българските висши училища се е удвоил и вече достига близо 9%, което е съпоставимо със средното ниво за Европейския съюз.

България обаче продължава да бъде нетен износител на студенти – българите, които учат в чужбина, са повече от чуждестранните студенти, които се обучават у нас.

Министърът на културата Евтим Милошев отбеляза, че все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, се реализират бързо и в сферите, в които са се обучавали. „Все по-добра реализация имат кадрите, които освен първата бакалавърска степен надграждат образованието си в магистърска степен“, посочи Милошев.

България е сред водещите държави в Европа по привличане на чуждестранни студенти в определени професионални направления. При медицината например 58% от студентите у нас са чужденци.

►  Кои университети оглавяват класациите

Рейтинговата система включва 52 класации по професионални направления и квалификационни степени. Около половината от всички студенти в страната се обучават само в осемте най-големи университета, а останалата половина – в други 43 висши училища.

Нито един университет не е първи във всички професионални направления. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ оглавява 22 класации, Техническият университет – София е начело в шест, а Медицинският университет – София е първи в пет от петте направления, в които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив са първи в три от три професионални направления. Тракийският университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат по две първи места.

Общо университетите в София оглавяват 44 от класациите, а висшите училища извън столицата – 12. Само една от класациите е оглавена от частен университет.

► За какво е важна не само специалността, но и мястото, на което тя се изучава?

Според Стойчев професионалните направления могат условно да бъдат разделени на три типа. При първия е от голямо значение не само какво се учи, но и в кой университет. Сред примерите са „Икономика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Администрация и управление“.

При „Икономика“ например разликите между първия и последния университет в класацията са свързани не само с резултатите в рейтинговата система, но и с начина, по който завършилите се реализират на пазара на труда. Тази година при магистърските програми първото място в направлението „Икономика“ се дели между Софийския университет и УНСС.

При други направления обаче университетът, в който се учи, има по-малко значение. Такъв пример е „Медицина“, където резултатите на завършилите в София, Пловдив, Варна и Плевен са близки. Подобна е ситуацията при „Педагогика“ и „Военно дело“.

► Исторически висок успех от дипломата за средно образование

Тази година средният успех от дипломата за средно образование на приетите студенти е достигнал исторически най-високо ниво, откакто съществува рейтинговата система – около 5,16.

Данните показват и каква е вероятността завършилите определено професионално направление да упражняват професията, за която са се обучавали. При завършилите „Педагогика“ например над 33% работят като учители по общообразователна подготовка, а близо всеки четвърти завършил „Филология“ работи като учител.

Рейтинговата система измерва и достъпността на висшето образование. Всеки трети студент е първо поколение студент – неговите родители не са завършили висше образование. Около 2% от студентите идват от семейства, в които нито един от родителите няма образование над основното.

Според данните 75% от студентите заявяват, че редовно посещават упражнения, докато лекциите посещават около 50%.

Да служат на държавата – под пагон или на стратегически позиции - студентите избират Военния университет във Велико Търново, за да постигнат различни цели.

„Сама поех по този път, защото исках образованието да ми даде реална професия”, казва старши сержант Надя Крекманова.

„Много хора всъщност ме обезкуражаваха леко, защото ми казаха, че е нещо трудно. Но за мен това е едно предизвикателство, с което смятам да се справя”, каза старши сержант Калоян Пунчев.

Курсантите са на пълна държавна издръжка, но и очакванията към тях са големи.

„Нашите въоръжени сили се модернизират и на нас са ни необходими хора, които могат да издържат на натоварване”, казва полк. Румен Маринов.

А в Рейтинговата система за университетите са на челна позиция по още един критерий:

„След началото на войната на Русия с Украйна – с най-бърз темп нарастват доходите на завършилите професионално направление „Военно дело” - с 280% в рамките на последните 5 години”, обясни директорът на Института „Отворено общество” Георги Стойчев.

Алма Матер запазва първенството в 22 от общо 29 направления, които предлага на своите студенти.

По-високият ценз дава и по-големи възможности.

„По-добра реализация имат кадрите, които освен бакалавърска степен, надграждат своето образование с магистърска”, каза министърът на образованието проф. Георги Вълчев.

Рейтинговата система може да видите ТУК.