Парно, климатик или твърдо гориво: Кой е най-ефективният и изгоден начин за отопление през зимата

С настъпването на студените месеци пред домакинствата отново стои въпросът как да запазят дома си топъл без сметките да натежат на семейния бюджет. Има ли най-ефективен и изгоден начин за отопление през тази зима? 

Дамян Дамянов от години живее в столичния квартал „Дружба“ 1. Споделя, че разчита на няколко източника на отопление, за да бъде подготвен за студените месеци. „Апартаментът е 67 квадрата. Отопляваме се единствено с услугата на „Топлофикация“ и радиаторите. Доволен съм от услугата и определено не бих я заменил. Живеем тук вече повече от 20 години. Заложил съм и на климатици, на които разчитам с настъпването на есента“, твърди той. 

„Булгаргаз“ поиска увеличение на цената на природния газ с 34% от 1 ноември. Според експертите това може да доведе до поскъпване на парното с около 20%. „За домакинствата, които използват газови котли за отопление, ценовият ефект ще бъде директен. Тоест увеличението веднага ще се отрази върху крайната им сметка. Рано е да се правят прогнози, но със сигурност ще има ефект в посока нагоре“, посочва Цветомир Николов, който е енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Генади Кондарев: Неефективното потребление и студеното време вдигат сметките за ток

Дамян Дамянов обаче посочва, че в къщата на село, която има семейството му, разчитат на твърдото гориво. "Но ако има възможност, бих го заменил с новите системи с термопомпи“, категоричен е той. 

Според данните на Агенцията по енергийна ефективност най-изгодният вариант за отопление, измерен в разходи за киловатчас, е термопомпата, следвана от съвременните климатици от най-висок клас. Сред останалите варианти се нареждат дървата за огрев, дървесните пелети, въглищата, природният газ и котелното гориво. Следват парното в София, газьолът и електроенергията, а най-скъпо излиза отоплението с пропан-бутан.

„Термопомпата е много ефективно решение, защото използва малко електрическа енергия и много енергия от околната среда. Същото важи и за климатика. Коефициентът на преобразуване е между 3 и 4 към 1, а при новите термопомпи и климатици може да достигне почти 5 към 1. Тоест от един киловатчас електрическа енергия получавате четири и дори повече киловатчаса топлинна енергия", твърди експертът Цветомир Николов.

От радиатора до прозореца: Малки трикове за големи икономии на парно тази зима

На прага на отоплителния сезон питаме експертите има ли универсално най-ефективен вариант за потребителите.„Няма универсално най-ефективен начин за отопление. За всеки конкретен случай трябва да се вземе предвид сградата, да се види каква е инсталацията и да се прецени дали избраният начин на отопление ще върши работа. Не на последно място, а може би най-важно, е цената на първичната енергия, която използваме“, заяви Иван Армянов от Българската асоциация „Отопление. Вентилация. Климатици”:

От значение са също климатът в района, достъпът до различни енергийни източници и продължителността на отоплителния сезон.

„Намираме се в София, където отоплителният сезон е около 4000 часа. В Сандански той е по-кратък, а в Трън – по-дълъг. Това са съответно един от най-топлите и един от най-студените градове в България. Затова, когато човек преценява как да се отоплява, трябва първо да види до какъв енергиен източник има достъп и, второ, къде се намира“, категоричен е Армянов. 

Цветомир Николов подчертава: „В по-малките населени места и извън големите градове често има проблеми с качеството на електрозахранването, а понякога и прекъсвания на тока. Затова, особено в труднодостъпни и планински райони, много често се избира отопление на дърва или пелети“. 

„Топлофикация София” предлага увеличение в цената на парното от юли

Независимо от избраната система, експертите съветват да потърсим начини за намаляване на топлинните загуби и оптимизиране на разходите чрез енергийно ефективни уреди.

„Една сграда може да бъде по-добре изолирана, за да се намалят топлинните загуби. При проветряване чрез отваряне на прозорците директно изхвърляте топлинната енергия навън“, изтъква Армянов. 

„Температурните ни предпочитания, тоест разбирането ни за това каква е нормалната стайна температура, трябва да се доближават до препоръчителните стойности – около 20–21 градуса, а не повече", посочва от своя страна Николов. 

А Дамян Дамянов заявява, че със сигурност очаква по-високи сметки за отопление тази зима. "Но съм готов да ги платя. Удоволствието и комфортът от топлината си заслужават“, категоричен е той.