Уведомяването на страните продължава да е основна причина за бавенето на съдебните дела...
Въпреки че призовки могат да се разпращат и по електронен път, уведомяването на страните продължава да е основна причина за бавенето на съдебните дела.
Къде куца системата и как ще отговори държавата при положение, че и Европейската комисия очаква бързи резултати. Отговорите потърси екип на \"Новините\".
Маруся Дойчинова е от най-натоварените призовкари в най-натоварения Софийски районен съд. На ден получава по 30-40 нови призовки. Тези за гражданските дела трябва да ги разнесе най-късно до 7 дни преди датата на заседанието. Има и по-ефективен и далеч по-евтин механизъм - електронно призоваване. От две години вече в Софийския районен съд го ползва.
Проблемът е, че сега съдът праща призовки по интернет само до адресати, които изрично са пожелали това. Всичко на всичко няколко банки кредитори, а от големите държавни институции - само Агенцията за социално подпомагане.
Въпреки че по закона за електронното управление всички държавни учреждения са задължени да контактуват помежду си по електронен път, а системата предвижда интернет кутия за официална кореспонденция да има всеки гражданин.
За да заработи електронното призоваване за всички граждански дела, докато работи техническия ум, законодателят ще трябва да се произнесе по въпрос, който стои отворен и досега - кога един имейл ще се смята за получен.
В Испания, например, отворено или не, считат съобщението за получено от третия ден на изпращането му - съответно адресатът за редовно призован.
Общо в страната работят 624 призовкари. Когато извадят от чантите си книжата по гражданските дела, насмогването ще стане мисия възможна.
