Най-голямото увеличение - с над 19%, е при производството на медицински и зъболекарски инструменти

В 44 бранша от общо 90, вече има договорени нови минимални осигурителни прагове.

Най-голямо увеличение - с над 19%, има при производството на медицински и зъболекарски инструменти. 15 на сто е повишен минималният доход, върху който работодателите ще осигуряват подчинените си в производството на трикотажни изделия.  

Повече за осигуровки ще плащат и в шивашката промишленост.

Има обаче и браншове, където минималните осигурителни прагове се замразяват на нивото на миналата година. Такива са железопътният превоз и ремонта на компютърна техника.

В туризма минималното плащане дори е намалено в сравнение с предходната година.
 

Работодателите обаче отново се обявиха срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове.  

„Ние сме категорично против административното определяне и призоваваме Министерство на труда и социалната политика да се въздържи тази година налагане по административен път на ръст на минималните осигурителни прагове в сектори, в които не е постигната договореност”, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара – Димитър Бранков.

Според работодателите налагането на минимални прагове по административен път е в противоречие с Конвенция номер 98 на Международната организация по труда. Тя е приета през 49-та година, а у нас е в сила от 1960-та година. В нея е описана общата рамка на колективното трудово договаряне, залегнала и в нашия кодекс на труда, а именно:  

„Задължително е преговарянето. При положение, че двете страни не срещнат разбиране, не е задължително сключването на споразумение.”

Тази година средното увеличение на минималните прагове по браншове е между 3% и 4,5%.

Според работодателите повишаването им няма да ни извади от кризата, а по-скоро ще затрудни малкия и среден бизнес, може да доведе до фалити, а оттам и до повишаване на безработицата.

Репортер: София Стойчева  
 

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си