Жълти павета красят частни имоти в Долни Богров

Жълти павета красят частни имоти в Долни Богров. Част от емблематичната софийска настилка се озова върху фасадата на къща. Паветата красят и градини.

Това не е мираж, това са същите жълти павета, само че какво правят върху фасадата на тази сграда? Ето това е въпросът. 

„Джанго, циганинът, най-напред ги предлага на баща ми тези павета. За една ракия му ги предлага, но баща ми не ги иска. Така му викаха – Джанго Зе, е там на боклуците спеше и с една каруца ги прекарваше”, разказа Ангелина Стоянова. 

Независимо дали Джанго е докарал паветата в селото, или всеки се е сдобил с тях по различен начин, съвсем спокойно собственикът на тази къща в Долни Богров може да започне да посреща туристи. Първият етаж на дома му е облицован не с какво да е, а с павета на повече от сто години. Те са същите, които още през 1907 година пристигат от Австро-Унгария по специална поръчка на тогавашния столичен кмет. 

В съседните дворове историческата настилка също не е кът. 

„Преди 20-ина години, когато дойдох, те ги изхвърляха на боклуците. Имаше цигани, които ги вадеха и ги продаваха. Може би преди да стана снаха тук са дошли”, обясни Цветанка Божилова.

„Тези павета ги довлече демокрацията. Разрушиха мавзолея, изхвърлиха ги на боклука и кой иска, той си взима. Отиваш и си взимаш”, разказа друг жител на селото. 

Във всички къщи, в които камерата ни беше добре дошла, разкриват една и съща версия за това как паветата са попаднали тук. Някои ги намерили на боклука, други дали символична сума, а трети платили само с питие.  

„Мартин Тодоров се казва кметът по това време, който през 1906 година поставя на вниманието на СОС основният въпрос за настилките, започва един голям дебат. Общината взима 35 милиона златни лева специално за това. В България не е имало кой да изработи паветата. Намира се един партньор от Будапеща. Тази компания произвежда паветата”, обясни Тодор Чобанов – зам.-кмет по културата. „При различни строежи, количества е възможно да са попаднали в частни лица, но подчертавам, че това е общинско имущество и е редно хората да ги върнати на общината и да се използват за съхраняване. Съвестните граждани, като намерят нещо, го връщат на общината”. 

Отиваме в единствения склад в страната, където все още се съхраняват жълти павета, останали от реконструкция на настилката в столицата. Никъде другаде, освен в Долни Богров и центъра на столицата, жълтото паве не съществува. 

„Затварят се вратите, влизаме, проверяваме, всеки ден се прави обход. Ако е влизано, то веднага ще проличи. Имаме 24 часа охрана, спазват се всички изисквания за съхранение. Както виждате, запазени са с фолио, знае се точната им бройка. Няма как да изчезнат от нас”, смята управителят на склада Мариана Костадинова.

Преди години в "Кремиковци"  произвели  нова партида жълти павета, но видът и качеството сериозно се разминавали с оригинала, затова този опит завършил с провал. Скоро столичната община ще гласува решение, с което да обяви жълтата настилка в София за историческо културно наследство. 

„Това ще задължи всички и нас като общинска власт да се грижим по-добре и да опазим тази ценност, така че това е от голяма полза за града, защото през годината са се превърнали в един от символите”, обясни Тодор Чобанов. 

С или без обявяването на настилката за културно наследство, общината си иска паветата обратно. Надяват се това да стане доброволно.

Повече по темата гледайте във видеото!