Борис успява да напише стиховете си с листа и химикалки, намерени в кофите
Един човек, останал без дом, се оказва муза за младите артисти от студиото за документален театър Vox populi.
Срещаме Борис в храма „Света София”. Там е всеки ден, просто защото е топло. Стои кротко без да пречи на никого. Храмът се е превърнал в новия му дом, поне за през деня. Разделил се с уюта на дома, но запазил любимия си навик да пише стихове. Тези редове са написани на тетрадки, намерени по кофите, с химикалки, също захвърлени на боклука.
„Обидно е да си клошар, защото смятат, че ние сме калта на обществото. Смятат, че съм излишен човек”, казва Борис. За други обаче Борис е вдъхновение - младите актьори от театралната трупа от Vox populi. Заведохме Борис на тяхна репетиция.
„Той е абсолютно сам, другите бездомни хора някакси се свързват помежду си, докато Борис няма никого на този свят и той нарича себе си един печален, нещастен скитник под звездите”, казва режисьорът на постановката Неда Соколова. В документалния театър актьорите слушат историите, които преди това истински личности са разказали.
„Като обикалям улиците, някой ми даде 5-10 лева, обаче аз не прося, за мен просията излага човешкото достойнство”, категоричен е Борис.
На сцената в кожата на Борис ще влезе актьорът Тодор Близнаков. „Оттам нататък е важно какво се случва, както той казва, с тези 200 човека, а може да са повече, аз лично не знам. Най-малкото, което може да направите, е когато вървите по улиците и видите някои от тези хора, да не бързате да си отместите погледа”, казва той.
И те като всички нас имат мечти. „Мечтая да си издам стиховете и да напиша една поема поне 100 страници като Байрон, Пушкин”, казва бедният писател. И тази 30-годишна мечта е на път да се сбъдне с пари от бюджета на постановката.
"Невидими – без дом" ще може да гледате в петък в „Червената къща”. Молбата на артистите - дарете дрехи, с които да помогнете на Борис и хората в неговото положение.
