"Красивата България": Теодора Духовникова

Теодора Духовникова – безспорно една от най-красивите актриси у нас, започва изявите си на сцена още от 10-годишна възраст в детската театрална студия към театър "Сълза и смях" с ръководител Бончо Узунов. Завършва театралното си образование в НАТФИЗ с пълно отличие в класа на проф. Снежина Танковска и покойния Андрей Баташов.

Дебютира на сцената на Народен театър „Ив. Вазов” с ролята на Саломе през 2003 г. и от тогава е част от състава на първата трупа. Играе под режисурата на най-добрите ни режисьори, като Александър Морфов, Мариус Куркински, Явор Гърдев, Деси Шпатова, Юри Ботусов и много други. През последните две години почти няма ново превъплъщение на сцената или екрана, за което да не е удостоена с награда, включително „Аскеер” през 2013 г. за ролята на Мерилин от „Ръкомахане в Спокан” на Явор Гърдев. Два пъти Жена на годината и Модна Икона на България за 2013 година.

Тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за новата ни рубрика "Красивата България", в която всяка седмица ще Ви представяме най-харизматичните и успели дами у нас. 

Каква за Вас е истински красивата жена? Какви качества би трябвало да притежава освен привлекателна външност?

- Тази, която не можеш да забравиш, за която мечтаеш отново и отново, която те провокира и вълнува... За всички тези неща едната физическа красота не стига. Важно е какво има „зад фасадата”... :)

Кои според Вас са най-красивите жени в България?

- Да изброявам ли? Белослава, Луиза Григорова, Цветана Манева, Койна Русева, Лилия Маравиля, Нина Николина, Диана Алексиева, Мария Силвестър, Хилда Казасян, Таня Илиева... Много са... И това, че са красиви дори не е най-силната им страна! Харизма, талант, стил, класа!

Решаващ ли е външният вид за успехите в личен и професионален план?

- Няма какво да се лъжем, в нашия век да изглеждаш добре е задължително. Но никога не е достатъчно за истинския успех, и в личен план, и в професията.

Съгласна ли сте, че в модерното общество е наложен стереотип за „леките” жени като модел за подражание?

- Този стереотип не е наложен от „модерното общество”. Тази тъпотия се налага от българските медии. Те се заиграват непрекъснато със семпли момичета, чието най-вълнуващо преживяване е поредното парти, на което са разходили дрешките си и любовните им терзания. Аз не се наемам да съдя, дали тези момичета са леки или тежки, просто е малко страшничко това да са героините на новото време. Дори не мисля, че тези момичета са виновни за нещо, а тези, които ни занимават с глупостите им, сякаш са от особена значимост за някого... Stop making stupid people famous. (бел. ред.: Спрете да правите глупавите хора известни. :)

Какъв би трябвало да е образецът на младите момичета и кои са били Вашите примери?

- Аз не вярвам в „образците”, няма съвършени хора и е опасно да се подражава на когото и да било. Просто мисля, че е тъжно най-мечтаната ти реализация като жена да е да си нечия любовница...

Тежи ли Ви понякога общественият интерес към Вас самата?

- Не ми тежи, аз живея съвсем нормално и фактът, че съм избрала професия, която се случва пред очите на хората, си е мой избор, с всички позитиви и негативи на това.

Как ще коментирате определянето Ви за „Модна икона на България за 2013 година”, както и прозвището „българската Мишел Пфайфър”?

- Много ми е приятно, че за мен са гласували модните и лайфстайл списания у нас. Кориците и фотосесиите, които сме правили заедно през годините, си ги обичам много и имам страхотни спомени от тях. Аз не съм капризна и суетна в този смисъл и по време на снимки съм се оставяла с доверие и любопитство в ръцете на стилисти, гримьори, фризьори, фотографи и сме се забавлявали много. Аз така подхождам и към ролите си - с доверие и любопитство, какво ще се роди... 

Колко струва успехът на сцената и на екрана? От какво трябваше да се лишите, за да стигнете върха?

- Колкото и тежко да ми е било понякога, съм чувствала радост и само радост и благодарност, че мога да работя това, което обичам. Нали знаете - намери си работа, която обичаш и няма да имаш нито един работен ден!

Има ли избор в миналото Ви, за който съжалявате?

- Съжалявам само, че съм се оставяла да ме нараняват хора, които са го правили единствено от злоба и завист, а аз съм им се връзвала... Иначе не съжалявам нито за неуспешните си опити, нито за сълзите си в някои дни и нощи.

Театърът ли е голямата любов в живота Ви?

- В театъра по време на представление нямаш право на лош дубъл, не можеш да се скриеш зад монтажа и дишаш заедно с публиката… Това е изключителен адреналин и да, голяма моя любов!

В ролите си в театъра, киното и телевизията се превъплъщавате в много и различни персонажи – кой от тях най-много прилича на реалната Теодора Духовникова?

- Не знам. За да играеш някой друг, трябва да започнеш да мислиш като него, по друг, различен от твоя начин. И колкото повече няма много общо с теб, толкова по-интересно и вълнуващо е. Какво интересно има в това да играя „Теодора Духовникова”?!?

Автор: Рой Хил