Плащаме, караме, пак плащаме… Защо?

Живеем във време, в което автомобилът се е превърнал в неотменима съставна на личната свобода, истински критерий за относителното благосъстояние на съвременния човек, улеснение, лукс, но и бреме, за което с ентусиазъм сме склонни да плащаме. А за българина днес колата е направо нещо като коня на прабългарина. Говорим, разбира се, за колата "втора ръка", каквато владее масовият сънародник. Та нали тя е една от придобивките, които ни издигат до квалификацията "европеец"... "втора класа", разбира се.

 

Нека да не звучи обидно, а постно и реалистично. Защото, ако нея я нямаше, можеше да се радваме на колела, че нищо чудно и на такива "втора ръка", като в онези в "третите" страни.

 

За съжаление обаче - вместо съвременно превъплъщение на младия, красив, горд и необуздан жребец, пренесъл нашия праотец от степите на Азия до Балканите на Европата, днес повечето от нас се транспортираме с жалки, ръждясали, уморени и скопени ламаринени кранти, попаднали при нас, след като са ги понапуснали конските сили. Реанимираме ги безконечно, за да се спасяваме от градския транспорт и да се замъкнем ("Господ напред и ние след него!") до морето веднъж годишно. Караме ги често "на пръдня" (цитат от авто форумите, разбирай пропан-бутан/метан), защото бензинът е скъп, а нафтата - кофти... и в състояние на полуразпад ("нали съм я купил, какво ще я поддържам... глезотии").

 

Защо? Защо въпреки всичко сме склонни и на тази сделка, само и само да се търкаляме на колела. За свободата ли е, заради псевдосамочувствието ли... заради престижа да бъдем част от някаква класа, макар и "втора" или просто обичаме мазохизма.

 

Цената, която плащаме

 

Неотдавна, в Световния ден на здравето, излязоха фрапиращи числа за това, което българинът плаща всяка година като разноски за поддръжката на личния си автомобил. Оказва се, че за сумата е в пъти по-голяма от парите, които заделяме за здравна профилактика. Така, за реанимацията на извадените от евроморгите автотрупове изразходваме близо 1 300 лева годишно, а средният разход за здравеопазване, който напуска джоба ни е малко над 200 лева - разлика от над шест пъти.  

 

Сумата от 1 300 лева се равнява и на почти четири минимални заплати годишно. Ще го кажа пак - четири минимални трудови възнаграждения… Толкова ни струва удоволствието (или необходимостта, или комплексът).  

 

Автополитика, автоикономика

 

Старият ни автомобил обслужва не само личния интерес. Ползва се и като инструмент на данъчната, социалната, екополитиката, за които също плащаме. Барометър е за състоянието на икономиката и благосъстоянието на гражданина.

 

Напролет идва времето, когато българският шофьор усеща данъчното бреме на това да е мобилен. Налогът, който у нас изпълнява уж социална и природозащитна функция, май се използва главно за попълване на хазната. Последните промени в облагането доведоха дотам, че собствениците на по-стари автомобили (мнозинството от българите) ще се лишават поетапно от отстъпката, която ползваха, ако колата им е с катализатор и с мощност до 100 к.с. Със социалния елемент май дотук… Та, какво се оказва - ако караш нова кола - плащаш голям данък, въпреки че замърсяваш по-малко. Ако финансите ти стигат само за по-стара ламарина, която пуши повече от ауспуха - плащаш, защото замърсяваш.

 

И още - само най, най-старите автомобили (които замърсяват най-много) ще продължат да плащат по-малко!!! Социален ефект (за сметка на природата). В интерес на истината най-новите коли също ще плащат по-малко, но само ако са до 100 к.с. Стига, де! При тегло около тон и 200 на средностатистически семеен хечбек – двигател под 100 коня... някой толкова мъртво нещо карал ли? Че те вече май не ги произвеждат такива.

 

И още един пример в подкрепа на заформящия се параграф 22 – ако от съображения за икономия или от грижа за природата, си поставите газова уредба, която замърсява с 40% по-малко и пести разходите за гориво горе-долу със същия процент, оказва се, че отново трябва да плащате повече: за смяна на талон заради газта, за допълнителен преглед и т.н. Е, добре – нямаше ли да е по-социално, ако газифицираните автомобили, чиито собственици явно не могат да си позволят по-скъпия дизел и по-неикономичния бензин, плащат по-малко. Не трябва ли да има някакви облекчения, защото синьото гориво щади повече природата.

 

Неприятното усещане за тежест в джоба обаче се поддържа и целогодишно - благодарение на н.в. Акциза върху горивата, който заедно с ДДС, докарва към половината от цената на всеки литър, източен от колонката. Да не забравяме и безбройните такси и други плащания, които вървят по подразбиране за утоляване глада на бюрокрацията и бюджета. Да отдадем дължимото и на състоянието на пътищата, които приличат повече на тестови участъци за бронетранспортьори, на качеството на горивата, които запушват филтри и дюзи, на „съвършенството” на частите в магазина, които се чупят с поглед и от полъх на вятъра… Да не пропуснем и жертвите на бойното поле с "нежната" половина, които даваме… това, че се лишаваме от прилично хоби заради черната дупка, наречена „семеен автомобил”, в която потъват парите и от свободно време за мероприятия, не омазани в масло и наелектризирани от нерви.

 

И пак плащаме... Плащаме, караме, пак плащаме… Защо?

 

Ами, защото колата ни кара да се чувстваме хора (с определен цвят). "Втора класа" с "втора ръка", ама хора. И всичките жертви си струват… в 6:15 сутринта, особено зимата. А и лятно време, когато пътуваш удобно към плажа, с музиката, с климатика и кафенцето под ръка, вместо да потиш седалките в някой автобусен или жп ад.

 

Автор: Любомир Тасев