Вълна от съпричастност последва трагедията в Париж
Журналисти от цял свят са единни в позициите си за защита свободата на словото. Светът е оцелял, защото се е смял. И ще продължи да се смее. Вълна от съпричастност последва трагедията в Париж. Не подмина и България. Карикатуристът Чавдар Николов вече е готов със своя отговор на атаката. „То е като урок по френски – Je suis Charlie, tu es Charlie, Nous sommes Charilie”.
„Аз, ти и вие сме Шарли” се чуваше днес не само от бюрото му, но и от всички краища на света. Посланието беше общо, но средствата да изразят съпричастност - различни. В знак на протест някои медии публикуваха карикатурите, другите не.
„Аз никога не бих нарисувал карикатура, камо ли да я публикувам, която би могла да засегне някоя религия. Просто моите критерии са други”, казва той.
Журналистите казват, че единственото доказателство, че са уцелили властта в сърцето, е когато тя ги уцели там. Следващите герои знаят това. Знаят също, че ако си истински журналист след удара не падаш, а напротив –ставаш по-силен. Дори и след като взривят бомба пред дома ти.
„Дали това, което се случи ме спря? Напротив - още повече се нахъсах да се боря с неправдата", казва репортерът на "Разследване" Васил Иванов.
На удара отвърнаха и от вестник „Стършел” – българския аналог на френското издание „Шарли Ебдо”. И то както те си знаят – с няколко изречения: „За да влезеш в църква - достатъчно е да си свалиш шапката. За да влезеш в джамия - да си събуеш обувките. За да влезеш в редакция на вестник - даже и това не е нужно. Но редакциите също са храм - на свободата. На свободата на мисълта, на свободата на убежденията, на свободата на словото. А най-свободното, превъзмогващо всяка цензура слово, е сатирата”.
Поклон пред рицарите на смеха, загинали във вечната битка на свободата срещу фанатизма.
