Докога къмпингарите ще са на ръба на закона?

Единението с природата се оказва противоречиво понятие. През деня палатките са допустими на плажа в качеството им на слънчобрани. Станат ли покрив за през нощта обаче, идват и подозренията - техните обитатели ще изцапат района - частен или държавен, в разрез с обществения интерес и властите ги гонят оттук.

За Петър и Мария единението с природата не е противоречиво състояние.  Те не приемат да бъдат нарочени, че прибират биологичните отпадъци  само в определени отрязъци от денонощието. За пришълците са разлепили инструкции за интелигентни начини да не цапат, в отсъствието на кошчета и тоалетни, а когато някой не ги спазва, чистят след него. Чисти и дъщерята на Петър, Мария. В началото на сезона там, където те са опънали своята палатка,  е имало много работа.

 „Дори и една шепа хора са достатъчни да поддържат един плаж чист”, убеден е Петър Пенчев. „Не сме дошли, защото сме хора, които търсят евтината почивка, ние търсим просто условия, която  са близки до природата. Дори нашето присъствие тук е вид провокация - караме държавата по някакъв начин да се задейства, да обърне внимание на този проблем, преди  мястото да е изчезнало”, добави той.

 „За мен, като човек, който не живее в България повече от 20 години, единствените места, на които мога да се върна и да отида на море в България, са тези, които са останали свободни”, обясни Никола Вълчев.

На практика няма закон, който да забранява палатките. Няма обаче и наредба, която да изчисти противоречията за единение с природата. Има спорове кой може да гони лагеруващите от частната гора или от държавния, неохраняем плаж.

Засега е отчетено, че желаещите къмпингари са достатъчно, за да спрат споровете по темата и държавата да осигури желаното място под слънцето за всички свои жители и гости.   „Има много хора, които предпочитат именно този вид туризъм и аз смятам, че това трябва да се развие”, коментира регионалният министър Лиляна Павлова.