PISA: Българските ученици влошават резултатите си

Българските ученици влошават резултатите си. Това показва последното международно проучване ПИЗА (PISA). Оценяват се уменията на ученици от 79 държави и региони в три области - четене, природни науки и математика. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас.

PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение - търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средният. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.

Седмокласниците по-добри по български, отколкото по математика

Учениците по-трудно възприемат знанията по природни науки спрямо 2016 година, става ясно още от обявените резултати. Резултатите показват, че не се наблюдават и по-добри постижения по четене. Леко подобрение има по математика.

Изследването на PISA е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища. Обхваща 6900 ученици от 7 и 9 клас.

Резултатите показват, че по природни науки страната ни заема 424-то място през 2018 година в сравнение с 2015 година сме били 446-то място или спад от 22 места.

Образователният министър Красимир Вълчев коментира, че не бива да се правят кардинални изводи по математика и по четене, тъй като резултатите са в границите на статистическата грешка. Отстъплението по природни науки обаче буди леко притеснение и трябва обстойно да се анализира. Няколко са причините за резултатите според Вълчев.

Една от причините е образователната ни система, която десетилетия наред е учила децата повече на теория и по-малко на умения. Настоящите ученици, които са се явили на PISA, все още са по старите системи. Дали има ефект от промененото обучение - според министъра трябва да се извъртят два образователни курса и тогава да се правят изводи.

Другата причина, според министъра, е способността на преподавателите да поднасят материала атрактивно, а не със зубрене и да изискват същото от учениците. В тази връзка повече ще се изисква от регионалните образователни инспекторати, които ще следят как се преподава, а не само дали учителят спазва точното разпределение на учебното съдържание за съответния ден и час.

Вълчев отбеляза, че от следващата година приоритетно ще се финансират онези училища, които залагат на иновативно обучение и създават подготвени кадри с умения, а не само на теория.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1990-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Защо се провежда - за да определи доколко учениците са подготвени за съвременното общество на познанието.

В столичното 51-во училище са възприели подхода не само да се трупат знания, но и да се превръщат в умения. За целта обаче им трябва повече време, което липсва.  

„В училище силно намаляха часовете по природни науки”, каза учителката по физика Василка Калъчева.

В последното проучване  по природни науки българските ученици са показали резултат с 65 точки по-слаб от средния за 79 държави и региони. Подобна е разликата и по математика, и по четене.

„Основното, което контролираше системата последните десетилетия, е дали учителят е минал по цялата учебна програма. Да, но знанията могат и да не произведат умения. Уменията са онова, което остава, когато забравим всичко, което сме учили в училище”, заяви министърът на  образованието Красимир Вълчев.

Промените в България в тази посока започнали наскоро - резултатите от новите учебни програми можели да се видят след най-рано шест години.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.