От него тръгва широко разпространената през XIX век книжовна практика да се преработва текста
Най-ранният известен досега в науката препис, от който тръгва широко разпространената през XIX век книжовна практика да се преработва текста на Паисиевата история, ще бъде представен днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
В основата на преработката "Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка)", 1825 г., направена от монах Паисий Николаевич Рилски от Балджиларе (дн. с. Медово, Старозагорско). 91 л.; 200х140 мм, лежи компилацията на двете значими историографски съчинения на Българското възраждане – "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и "История во кратце о болгарском народе славенском на йеросхимонах Спиридон Рилски". Написана е в Рилския манастир на славянобългарски език – църковнославянски с множество новобългарски езикови форми, съобщиха от НБКМ.
Бележка на книжовника на л. 1а:
Кратко изявление в летописа български, изписано от Паисий монах. започна се по времето на игуменството на Симеон йеромонах, в месец август, [на] 5-ия ден и се завърши при архимандрита игумен Герасим йеромонах и при стария епитроп (църковния настоятел) Теодосий йеромонах, и при скевофилакса (пазач на складовете с църковна утвар) Йосиф, в месец ноември, 15-ия ден. Паисий в светата обител Рилска, от епархия Филипоградска (Пловдивска), а родом българин от село Балджиларе, син на Николай и Елисавета. В лето от Сътворението на света 7333, а от Рождество Христово 1825.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.
Редактор: Илиян Ушеров