Бърдарски геран и традициите на банатските българи за Великден

Великден е днес за хората от католическата общност навсякъде по света. Едно село във Врачанско, което се намира далеч от всички магистрали и шума на забързания свят също празнува.  Бърдарски геран се гордее, че е най-голямото банатско село в страната. Неговите жители са потомци на католици от Беленско, Никополско и Свищовско, които се преселват по време на турското владичество в областта Банат, която по това време е в пределите на Австро-Унгария. След Освобождението те се завръщат и основават селото. Великден в Бърдарски геран днес отбелязват всички потомци на преселили се тук в края на 19 век банатски българи.

„Моят дядо е дошъл в 1887 година от Австро-Унгария – Банат”, разказва Карол Топчев,  потомък на банатски българи.

„Майка ми е разказвала, че дядо ми, всъщност нейния баща е бил много близък с отец Евгени Босилков. И ми е разказвала, че дядо ми, когато са строили църквата с каруцата винаги е бил на негово разположение и е докарвал пясък, чакъл, камъни”, споделя Ана Михайлова, потомка на банатски българи.

„Църквата е строена на доброволни начала от хората от Бърдарски геран. Богатите с каруците са прекарвали камък и дърво от Оряхово, а бедните, по-бедните – с труд”, твърди Карол.

Така вдигнали храма само за 4 години, за да могат всички да му се радват, но и да помнят. Затова  показват с гордост и църковен календар от началото на миналия век с лика на светите братя Кирил и Методий и още по-стара молитвена книга. Когато храмът навършил 100 години те като съвестни потомци я ремонтирали.

„Ние работехме 4 човека. Както я гледате в това положение – събаряне на цялата мазилка, мазане”, спомня си Карол.

„Аз малко се развълнувах, но за това, което говоря, ме връщат тези спомени назад в годините и е естествено”, споделя Ана. Затова почитат храма си и днес. Службите за Великден започват още от петък с ритуал, наречен Кръстния път.

„Всъбота тук се пали огън и влизаме в тъмната църква. Няма никакво осветление. Палим си свещите. Когато седнем на столовете, палим си свещите и вече започва литургията, която е 3 часа”, разказва Ана.

Няма обичай да обикалят храма, а в неделния ден редят пищни трапези. „Слагаме най-напред конка. Това е от пушен бут свински, правим си супа. Също така и калбъсъ слагаме. Това е суджук, който така го наричаме кабласъ. Задължително трябва да има на масата калбасъ. Също така слагаме козунак, който ние си месим”.

Останалото са пожелание за мир, здраве и щастие в дома и за всички хора.