Според председателя на комисията Георги Гьоков по този начин се зачертават усилията на законотворците досега

Нов скандал около минималната работна заплата. Депутатите от социалната парламентарна комисия оставиха на правителството да реши колко най-малко може да се плаща за труд у нас от догодина.

До момента служебното правителство предложи минималната заплата да стане 770 лева, но от юли. Предложеното от БСП тя да е 50% от средната се отлага за 2024 г.

Депутатите приеха в комисия и тази заплата вече да е брутна, което означава, че клас прослужено време и осигуровките ще бъдат част от нея. 

Предложенията, направени между първо и второ четене, за това от кога да влезе в сила новия механизъм за минимална работна заплата, скара депутатите в комисията. На първо четене беше предвидено това да се случи още от догодина. Второто четене го отложи поне за 2024 г.

„Направихме толкова много усилия за 2023 година да може да се определи адекватна минимална работна заплата. Току-що народните представители от ПП и ГЕРБ бламираха това предложение”, заяви председателят на социалната комисия Георги Гьоков от БСП.

„Това, което става вътре, е абсурд. По предложение на ГЕРБ и с подкрепата на „Продължаваме промяната“ и „Български възход“, увеличение на минималната работна заплата от 2023 г. няма да има. Тяхното предложение е първо - от 1 септември догодина 

Нинова: ГЕРБ и ПП сътвориха абсурд, няма да има увеличение на минималната работна заплата

Министерският съвет да определя минималната заплата за 2024 г. Вторият абсурд - вкараха в минималната заплата думата „брутна“ минимална заплата. Това означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лв.”, каза Корнелия Нинова.

От ГЕРБ определиха това като игра на думи.

„Минималната работна заплата няма пречка да бъде повишена от 1 януари и не е свързана с Кодекса на труда. За момента правителството е предложило 770 лева, възможно е да достигнат и по-високи нива. Това е една игра на думи в момента, да се отвлече общественото внимание и че има едни партии, които искат да вдигат заплати, и други, които не искат”, каза Деница Сачева от ГЕРБ.

„Ако определим минималната работна заплата като 50% от средната работна заплата, ако едно лице има много години стаж и прослужено време, неговата заплата няма да е 50% а ще е повече от 50 %, което работодателите не са съгласни”, каза Искрен Арабаджиев, ПП.

Идеята класът прослужено време да мине към минималната заплата предизвика сериозно напрежение по време на обсъжданията и КНСБ заплашиха с протести.

„Който пипа клас - пада от власт. Не знам кой механизъм ще изберат народните представители да приемат накрая като размер, но той трябва да доведе поне до 17 -18 % ръст на минималната, което е 830-850 лв.”, заяви  Любослав Костов от КНСБ.

От бизнеса се противопоставиха на рязкото повишаване на минималните доходи.

„Нивото на минималната работна заплата в България е най-висок спрямо БВП. Ръстът за последните 10 години ни поставя в топ 3 в ЕС”, заяви Васил Велев, АИКБ.

„Проектът е внесен  за минимална работна заплата от 770 лв. Становището на Министерството на финансите е, че това следва да влезе от първи юли 2023. От 2019 г. натрупаната инфлация е около 27%, толкова е и ръстът на минималната работна заплата от 2019 до 2022 г.”, каза финансовият министър Росица Велкова.

Точка на спора ще бъде сложена в пленарната зала, когато депутатите приемат окончателно текстовете.

Така само за по-малко от 2 седмици минималната заплата, която е 710 лв. в момента, беше обявена, че ще стане 850 още от януари, след това се чу предложение за 770, но според разчетите на Министерството на финансите това може да стане от юли догодина. В крайна сметка каква ще бъде минималната работна заплата от догодина и кой всъщност ще я определя предстои да разберем.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.