КНСБ и КТ "Подкрепа": Нагласата за протестни действия рязко се повишава
КТ "Подкрепа", КНСБ и работодателските организации с остра реакция срещу новата методика за определяне на МРЗ.
Основните синдикални организации в България излязоха с позиция за приетата преди дни нова методика за определяне на МРЗ. В последните си дни Народното събрание реши – от януари 2024 г. минималното възнаграждение ще е 50% от средната работна заплата.
Нагласата за протести рязко се повишава, а като причина посочиха натрупаното социално напрежение в редица сектори - Български пощи, ВиК структурите, служителите в градския транспорт в София и учителите в системата на средното образование. Синдикатите настояха по-бързо да се увеличи МРЗ и още от 1 юни тя да е 850 лв., а от 1 януари 2024 г. да е в размер на около 1000 лв. Последното е на базата на правилото за 50% от средното възнаграждение в страната.
На съвместна конференция на президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ бяха представени данните за социалното напрежение в страната и готовността за стачни действия.
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“ каза, че липсва адекватен партньор, с когото да се водят стратегически разговори.
Пламен Димитров, президент на КНСБ заяви, че нагласата за протестни действия рязко се повишава. „Няма да се въздържаме и не можем да се въздържаме от такива действия“, това посочи той.
Димитров уточни, че служителите в градският транспорт в София, пощите, ВиК сектора искат увеличение на заплатите.
Други сектори заявяват готовност за протести и сред тях е средното образование, допълни Димитров. „Няма перспектива да се изпълни увеличение на заплатите на учителите и непедагогическия персонал“, посочи той.
Димитров заяви, че координират общите действия между отделните браншове. Той уточни, че хората се вълнуват не от избори, а от това по какъв начин заплатите им ще бъдат увеличени.
Манолов: Не искаме стачки, стачката е война - и двете страни излизат по-слаби
Президентът на КНСБ каза, че основното заложено искане е следното: „15% увеличение на заплатите като минимум. Там където не е имало увеличение на заплатите през миналата година, исканията за увеличение са по-високи. Например: пощите - с 25%, градският транспорт в София - с 30%. Това е миниумът, който засяга и частния сектор, и бюджетните системи.“
Димитров посочи, че в първия ден на НС трябва да бъде внесен бюджетът на служебния кабинет.
Минималната работна заплата трябва по-бързо да се приближава към решението на НС, смята той. По негови думи е необходимо МРЗ да бъде 850 лв. от 1 юни. „От 1 януари да се предложи законовия текст, в който да бъде записано като минимум спрямо предходните 12 месеца на средната работна заплата“, допълни той.
Работодателските организации също с остра реакция срещу новата методика за определяне на МРЗ. В Стара Загора се проведе среща на работодателите и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Мотивите за обжалването на решението на НС са много. Основният нарушен принцип е този на прякото договаряне. НС е иззело функцията на Тристранния съвет, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Той коментира, че неравенствата, които ще се получат, са много. Ще има голяма неравнопоставеност в различните региони, различните сектори, където минимална и средна заплата са доста различни, посочи Велев. Също така се дава превес на по-опитните работници и се изземват възможностите за младите хора да се реализират на трудовия пазар, допълни той.
Тази позиция бе изразена от работодателските организации. Те заявиха, че са направили постъпление да „атакуват“ решението на НС.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.