Найденов: Взривяването на Кримския мост спомага украинското контранастъпление

Взривяването на Кримския мост спомага украинското контранастъпление. Мнението изрази бившият военен министър Ангел Найденов в предаването „Денят на живо с Наделина Анева”.

„Едва ли може да се каже, кой взриви Кримския мост. И двете страни си отправят обвинения взаимно. Доколкото има информация, най-вероятно е атака на украинските военнослужещи, по-точно операция на украинската служба за национална сигурност и военноморските сили”, коментира Найденов.

Той припомни и предишната атака срещу моста - камион който се взриви.

„Имаше неуспешен опит от руските служби да внушат българска следа. Неуспешен”, коментира Найденов.

Той припомни, че Кримският мост е основна транспортна връзка, осигурява автомобилен и жп транспорт между Руската федерация и Кримския полуостров. Мостът е важен за снабдяването на населението. Но това е и най-важната логистична връзка за снабдяването с боеприпаси и техника на руските части в Югоизточна Украйна, припомни Найденов.

Според него безспорно тази атака спомага украинското контранастъпление.

„В Херсон и в южната част на Запорожка област е едно от основните направления на контраофанзивата на украинските части. Има и други логистични връзки – през Източна Украйна. Но това е основно затруднение за снабдяването на частите в Югоизточна Украйна”, каза Найденов.  

Той поясни, че атаките продължават и те са в 4 направления.

„Едното – Южното Запорожие. С разрушаването на стената на Каховския язовир, Херсонското направление засега е пасивно. Украинското части напредват към Бердянск, Мелитопол. Продължават атаките в направление Бахмут. Продължава настъплението и в Донецка и Луганска област. Тази контраофанзива към момента е по-бавна, но има усилия за съхраняване на ударната сила на украинските части. Те се сблъскват със силно укрепени отбранителни линии на руските части. Трудността идва от силно минираните територии, които са пред отбранителните линии. Това стеснява възможността за маневриране на украинските част. Прави техниката лесна мишена от бойни хеликоптери”, обясни бившият министър на отбраната.

Но бавните темпове не бива да се приемат като повод за разочарование, смята Найденов.

„Вече се появиха съобщения, че Украйна е използвала касетъчни боеприпаси в югозападния район на Луганск. Аз категорично не мога да оправдая използването на касетъчни боеприпаси”, каза Найденов.

Той е за предоставянето на БТР-и.

„Но не мога да си представя, че някъде стоят 100 или повече бройки бронетранспортьори в складове на МВР и никой не знае за тях”, каза Найденов.

Той коментира, че тази техника е 45-50 годишна и е останала без мобилизационно назначение или без някакви разчети за военно време.

„Ако щабът на отбраната смята, че те могат да бъдат предоставени, без това да намалява способностите на военните сили, защо да не бъде предоставена?”, каза Найденов.  

По думите му модернизирането на тази техника би било много скъпо.

„От информацията, която се появява разбирам, че тази техника е неизползваема към този момент. Дори не мога да си представя дали в състава на МВР има 100 и повече механик водачи, които да са в състояние да я подкарат и да управляват тази техника. Вероятно част от тази техника е можело и би трябвало да се използва”, каза Найденов.

Според него по линия на парламентарния контрол може да се намери отговор на всички тези въпроси.

Що се отнася до идеите да се приложи т.нар. „германски модел” и част от Украйна да бъде приета в НАТО, а другата – не, според Найденов е неосъществимо.  

„Не вярвам това да получи подкрепа като консенсус в рамките на страните членки на НАТО”, каза Найденов. „Разликата между двете Германии беше, че там имаше две държави. И едната от тези държави, напълно суверена, субект по международното право, беше приятен като член на НАТО. Тук каква част ще бъде отделена и на какво основание? Ще бъде посочена, за да бъде съответната територия, част от НАТО. Какви ще бъдат тези териториални, административни граници по силата на членството, които би трябвало да бъдат охранявани. И защо трябва да се приема това разделяне на територията, което на практика ще означава признаване в някаква степен и на окупацията. И на правата на окупационните руски части да управляват и да администрират тези територии”, каза Найденов.

„Впрочем, в различни политически среди се лансират и други идеи. Включително идеята земя срещу мир, отнесена към Руската федерация или съответно мир срещу земя, отнесено към Украйна. Те към този момент са абсолютно неприемливи от гледна точка на Украйна. Не виждам основата, на която към този момент може да се постигне някакъв мир, камо ли пък да се водят преговори и фактически прекъсване на бойните действия.

 „Една от версиите, която се чу, беше, че това е фактически взривяването на моста е било руска провокация с цел да оправдае излизането си от зърната сделка. Основната причина, която се посочи от Руската федерация е, че не са изпълнени условия по облекчаване на износа на руско зърно и на руски торове, макар че те не са обект на икономическите санкции. Надяваме се да постигнат някакво съгласие, защото това има отражение за много други страни, включително и върху пазара на зърната”, каза Найденов.

Повече гледайте във видеото.