Селото с най-голямата дървена лъжица у нас пази и уникален за Балканите замък
Уморени от летните горещини, Родопите са облекли своята златна есенна премяна. Някъде там долу, сред гъсто надиплените възвишения на Кайнадинския рид, белеят къщите на Могилица. Селото с най-голямата дървена лъжица у нас пази и уникален за Балканите замък. 221 прозореца, 86 врати и 24 комина са вплетени в пищен архитектурен комплекс, строен за богатия търговец Сали Агуш и неговите синове през първата половина на 19 век.
„Дотам и обратно”: Ябланишкото ждрело - райско кътче, обградено от пещери и скални масиви
Това е най-големият феодален замък от късното Средновековие не само у нас, а и на Балканите. Изградили са го трима майстори в продължение на 20 години. За да усетим силата на Родопската магия поемаме нагоре в планината. На 4 километра югозападно от село Могилица местни родолюбци са открили едно специално място – панорамната площадка „Върхът”, откъдето погледът може да обгърне почти цялата живописна долина на Горна Арда.
Пешеходната разходка до горе е около 2 часа. По права линия върхът е близо, но пътеката криволичи по склона и реално обикаля цялото възвишение. Минава през тучни планински ливади, обградени от безброй цветни топки, оформени от есенните корони на дърветата. Спираме за кратка почивка край един от изворите по пътя.
А в есента има някаква особена магия - цветовете са толкова силни, толкова впечатляващи, че окото се пренасища от колорита на пейзажа.
Потъваме в прегръдката на божествена букова гора, покриваща плътно западния склон. Внимаваме да на изгубим маркировката, тъй като към върха се пресичат тесни пешеходни пътеки, по-широки коларски пътища и такива, ползвани преди години от граничарите.
Към панорамната площадка се подхожда от южната страна. В най-високата част на възвишението пътят минава встрани от билото. Широк е и намеква, че мястото е достъпно с велосипед или пък с високопроходим автомобил.
Излизаме на ръба на Родопите и поглеждаме към долината на река Арда и уютните селца, накацали по бреговете в горното й течение.
Само 1351 метра надморска височина, а пред нас е цялата прелест на Родопа планина. Ако се загледаме право напред, ще видим дори емблематичната за района телевизионна кула Снежанка в Пампорово.
Върховете Момчил и Карлък, първенецът на планината Перелик и още десетки била по покрива на Западните Родопите – всичко това се простира пред нас и ни омагьосва със златния си есенен чар.